Доклад: Ограничаването на консумацията на месни и млечни продукти ще намали замърсяването на въздуха

Животновъдството е причина за 80% от емисиите на азотни парникови газове в Европа, като въздействието на говеждото месо е 25 пъти по-голямо от това на зърнените култури.

Миналата година в Обединеното кралство по този начин са били изхвърлени торове на стойност 3,5 милиарда британски лири (4,45 милиарда щатски долара), което се равнява на общия размер на субсидиите за земеделие там, отбелязва ДПА.

ООН има за цел да намали азотните отпадъци с 50 на сто до 2030 г. и изследователи смятат, че най-добрият начин за постигане на тази цел е всички групи да предприемат умерени действия заедно, а не тежестта да падне върху един сектор.

При сегашните практики 80 на сто от разпръснатия азот не се усвоява от растенията, а изтича в околната среда, се казва в доклада.

Растенията се нуждаят от азот, за да се развиват, така че земеделските стопани използват тези химически съединения по полетата си, за да помогнат на своите култури, но в процеса на работа се създават огромни количества отпадъци.

Учените от цяла Европа, ръководени от британския център, анализират 144 сценария, включващи различни нива на амбициозност в определени сектори. Те обаче се спират на 12, които отговарят на целта за 50% намаляване на азотните отпадъци.

Намаляването наполовина на консумацията на месо и млечни продукти е един от начините, чрез които обществото може да намали замърсяването на въздуха, реките и почвата с азот, като същевременно ограничи приноса му за промяната на климата, предаде Пи Ей мидия/ДПА, като цитира доклад на ООН.

Азотът е безвреден газ в атмосферата, но в комбинация с кислород или водород се превръща в замърсител, който уврежда околната среда, убива дивата природа и трови белите дробове. Освен това се превръща в парников газ, който е 300 пъти по-силен от въглеродния диоксид.

Ако хората консумират по-малко говеждо месо, това означава, че ще се намали броят на кравите. Това пък ще доведе до повече пространство за отглеждане на храна за хората, а не за животните. В момента 40 на сто от земеделската земя в Европа се използва за изхранване на добитъка.

Растителните диети изискват по-малко земя и торове, намаляват потреблението на енергия и увеличават устойчивостта ни към настоящите многобройни кризи: хранителна, енергийна и климатична, казва д-р Адриан Леип, учен в областта на околната среда в Европейската комисия и водещ редактор на доклада.

Установено е, че намаляването на месото и млечните продукти наполовина, за разлика от веганството, работи най-добре в комбинация с други мерки. Сред тях са по-малко разхищение на храни от страна на търговците на дребно и потребителите, стимулиране на населението от страната правителствата да правят по-устойчив избор на храни и др.