Опитомяването на кучетата е променило цвета на очите им

Хората по естествен път са селектирали кучета с тъмни ириси и това е облагодетелствало животни, чиито очи са били "възприемани като приятелски или детски за хората", пишат учените в сп. Royal Society Open Science.

Опитомяването на кучетата, произлезли от сивия вълк, е станало постепенно, в периода отпреди 50 000 допреди 15 000 години. Днес повечето кучешки породи, свързани с вълците, имат очи със светъл ирис, клонящ към жълт, с тъмна зеница.

За разлика от тях очите на кучетата от около тридесет породи, избрани за изследването, имат големи, тъмни ириси, клонящи към червено, което затруднява различаването на зениците им.

Неотдавнашно изследване показа, че при кучетата това взаимодействие се улеснява от развитието на лицеви мускули, които им позволяват да променят изражението на очите си, за разлика от вълците.

Когато ирисът на кучето е много тъмен и поради това неразличим от зеницата, хората остават с впечатлението, че това е много голяма зеница. Следователно куче с тъмен ирис би било възприемано като "слабо и нуждаещо се от защита".

Опитомяването на кучетата е променило цвета на очите им - те са по-светли при вълците, но еволюцията им е придала кафяв оттенък, който е не толкова плашещ за хората, предаде АФП, цитирани от БТА.

Смята се, че тази разлика е от голямо значение при размяната на погледи между хората и техните верни спътници. Кучето умее да използва погледа си, за да привлече вниманието на господаря си. Подобно общуване води например до производството на окситоцин, идентичен с този, който се получава при размяната на погледи между майка и дете.

Но защо по-тъмният ирис би придал по-добродушен вид на кучето? Изследователите от Тейкио се основават на проучвания, правени с примати и по-специално с хора, при които разширената зеница се свързва с по-положителни емоции, отколкото свитата. Голямата зеница също така несъзнателно се свързва с детството и следователно с по-безобидно поведение. Като при децата, чийто размер на зеницата намалява с възрастта.

Изследователите проверяват теорията си, като показват на хора снимки на дванадесет кучета в два варианта: едното с тъмни очи, а другото - със светли.
Участниците е трябвало да опишат характера на всяко животно като повече или по-малко дружелюбен и повече или по-малко детински. Те също така е трябвало да отговорят дали биха искали да общуват с всяко куче или дори да го осиновят. Експериментът е повторен и с втора група доброволци.

"Изображенията на кучета с тъмни очи се възприемаха като по-приятелски настроени и по-младежки", се казва в заключението на изследването. "Но макар тази характеристика да улесняваше взаимодействието, тя не беше достатъчна, за да събуди желание за осиновяване".