Светът губи вода достатъчна за 5 млн. души годишно заради текстилните продукти

Разделно събран текстил към общо генериран текстил

Разширената отговорност на производителя - първата крачка в правилната посока

Въведените системи за отговорност на производителя са в изпълнение на изискването на РДО към държавите членки да въведат разделно събиране на текстилни отпадъци до 1 януари 2025 г.

Мащабирането на рециклирането на текстил може да помогне за намаляване на емисиите на CO2 с около 4 милиона тона — еквивалентно на кумулативните емисии на страна с размера на Исландия.

Очаква се тя да има положително въздействие, тъй като ще се създадат средно 20 до 35 работни места за всеки 1000 тона текстил, събран за повторна употреба, като например продажбата им втора употреба.

Световната модна индустрия отделя от 3 до 10 процента от общите глобални емисии на парникови газове.

Според събраните данни от ЕАОС, за повторно използван текстил за 2021 г., без данни за България, например Германия докладва около 200 000 тона повторно използван текстил.

Производството и потреблението на текстилни продукти продължава да расте, както и тяхното въздействие върху климата, потреблението на вода и енергия и околната среда. Според европейските изисквания от началото на 2025 г. всички държави членки на ЕС, трябва да събират разделно ненужните текстилни изделия, така че те да не попадат в общия боклук и да се депонират, информират от Асоциацията по рециклиране на текстил.

В проекта на изменение на РДО, ЕК предлага да няма цели за разделно събиране на текстил. Вместо това Комисията обвързва разделно събрания текстил с този, който е генериран – т.е. необходимо е да се наблюдава съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил за съответната година.

Във Франция, където от години съществува въведена отговорност на производителя, това съотношение е над 30 процента, което е над средното за страните от ЕС – приблизително 20 процента. Белгия и Нидерландия са също над 30 процента като съотношение разделно събран/ генериран текстилен отпадък. Това показва, че колективните системи са успешен модел за разделно събиране на текстилни отпадъци, пише БТА.

Една от първите и сравнително лесни за приемане мерки е насочена към управлението на разделното събиране на текстил с цел намаляване на отпадъците и насърчаване на повторната употреба на текстил. Кръгова икономика за текстил означава поемане на отговорност за намаляване, повторна употреба и рециклиране на текстилни отпадъци и стимулиране на пазарите за използван текстил.

Общо световната текстилна индустрия използва приблизително 93 милиарда кубически метра вода годишно – достатъчно, за да задоволи годишните нужди на 5 милиона души. Същевременно световното текстилно производство е отговорно за около 20 процента от глобалното замърсяване на чистата вода, дължащо се на боядисването на продуктите.

Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която става задължителна за текстила и обувките за държавите членки в ревизирания проект на Рамковата директива на отпадъци. В България такава отговорност все още няма, за разлика от много други европейски държави. Въвеждането ѝ е необходима стъпка не просто заради законовите изисквания, а и защото ще допринесе за конкурентоспособна европейска рециклираща индустрия, позволяваща кръговата икономика и запазвайки ресурсите за бъдещите поколения.

Потреблението на текстил в Европа е четвърто по степен на въздействие върху околната среда и климатичните промени. ЕС генерира 12,6 милиона тона текстилни отпадъци годишно. Само от производството на облекло и обувките се отделят 5,2 милиона тона отпадъци, което се равнява на 12 кг отпадъци на човек всяка година. В момента само 22 процента от текстилните отпадъци след употреба се събират разделно за повторна употреба или рециклиране, докато останалата част често се изгаря или депонира, сочат данните на Еврокомисията.

Рамковата директива за отпадъците е правната рамка на ЕС за управление на отпадъците в ЕС. Европейската комисия предлага правила, които да направят производителите отговорни за пълния жизнен цикъл на текстилните продукти и да подкрепят устойчивото управление на текстилните отпадъци в целия ЕС. Предложените правила за управление на отпадъците имат за цел да гарантират, че използваният текстил се сортира за повторна употреба, а това, което не може да се използва повторно, се насочва приоритетно към рециклиране.

Според първоначално събрани данни от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), по показателя за съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил България е между 8 и 10 процента, за разлика от първенците Австрия и Германия, където съотношението е над 60 процента.

Удължаването на живота на дрехите с 9 допълнителни месеца може да намали въглеродните, водните и отпадъчните отпечатъци с 20 до 30 процента, а ако времето на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44 процента в сравнение с производството на нова дреха.