На лъжата краката са…мо останаха

...

Правят си лайфовете поотделно.

Но те тези – така или иначе – отдавна нямат (ако въобще някога са имали) достойнство, така че „го*нояд“ не ги обижда. Дори се радват господарите да им обръщат внимание, ако ще и го*нояди да ги наричат.

Уж на насилие ги избива, ама се крият зад имунитет и охрана. „Мъже“…

Току изненадат дори и господаря с измятане, превъртане и на**зване. Не знам дали чак и майките си биха продали за пари и за вниманието на господаря, но виж – нас – несъмнено биха ни продали. Те и го правят.

Но пък виж – колко много фенове и последователи си имат въпреки всичко; на които им съсипват живота, но пак си ги избират. Обещават им екшъни и циркове и те пак си ги избират и подкрепят.

Искам да кажа, айде по-леко с историческата шизофрения, ако може.

Но пък… сигурно е нормално това – за професионалните роби е нормално. На тях свобода не им трябва. Да не говорим и че не знаят какво да правят с нея. Те си искат да са близо до господаря и той да им дава да бият другите роби.

____________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Защитата на МОЧА е новото риалити с голяма награда – кой ще прибира рублите на путин за нов пропаганден проект. Много са се наредили на тоя клон и всичките искат да ядат без да работят – като по любимия им соц. Ама няма, та се налага да се надлъгват и надиграват в цирковата простотия.

Но засега не постигат кой знае какви успехи. На лъжата, както знаем, краката… са къси. А и само те останаха там, да стърчат. Флексът се погрижи за останалото. На историческата лъжа, дето ни стърчеше над главите с автомат в ръце – само краката ѝ останаха.

Надскачат се едни други. Но, ако забелязвате – правят си пърформансите поотделно около МОЧА. Защо? Защото се състезават помежду си. Столетниците – тук; Израждане – там; Левиците на Маяма – на трето място; резилдентът – самостоятелно из медиите. Отделно.

Надграждат клоунадата, тоя се мята, онзи реве, трети къса ризи, фашизмът ги преследва, дебне ги изпод леглото, протяга костеливи пръсти да ги сграбчи за гърлото; въобще – страшна работа. Драматизъм и сополи. Страх и омраза в Лас…тичното бельо на професионалните роби.

И, разбира се, това риалити си има жури. Седят си губернаторката Мутрофана, лилипутин, Захаровата Маша – и тя; гледат, оценяват, цъкат с език, разпределят мислено порциите; тоя – да, тоя – не, още кал и цирк, моля! Радват се хората. Забавляват ги тука местните… как беше думата? А, да – го*нояди. Руснаците са си я измислили, на тях се сърдете. Така са наричали прекалено преклонените си местни слуги по държави.

И чакаме да видим дали междувременно ще успеят да спънат работата на парламента за бюджет, за конституция. Защото, видяхме, за тях да блокират бюджета за здраве на българите например – в името на това да пазят чужд паметник на окупаторска армия е върхът на постиженията им досега. Плонжовете им стават все по-дълги и все по-мазни. Ну же, давай, вот так, вот так, молодец!

Патриотично показват среден пръст на всички българи, блокирайки им парите за здравеопазване, които тази година са рекордно увеличени. Но на изрожденци, столетници, телевизионни клоуни от партия „И Така Нататък“ им е все тая за народа, за здравето на народа или каквото и да било друго „на народа“.

А колкото до рефрена, че ватенките били „освободители“. Ако в училище Пешко ти краде джобните пари и те бие, аз дойда и набия Пешко и започна аз да те бия и да ти крада джобните пари, „освободител“ ли съм? Трябва ли да си ми благодарен, че и децата ти да са ми благодарни; и внуците, и правнуците и така до края на света? Че да искам и паметник у вас да ми направиш?