AI е собственост на Big Tech

В края на ноември, когато се разигра епичната сага с разпадането на борда на директорите на OpenAI, случайният наблюдател можеше и да вярва, че индустрията около генеративния AI е жизнена конкурентна екосистема.

Видимо Big Tech става все по-настоятелен в прилагането на ловки маневри, за да защити властта си над пазара.

За компаниите, които се надяват да създадат базови модели, няма алтернатива на това да работят с Microsoft, Google или Amazon. И всички, заети с разработването на AI, са наясно с това.

Неотдавнашната сага с OpenAI е показателна. В нея Microsoft упражни своето тихо, но твърдо господство над субекта с „ограничена печалба“. Ясно е: който плаща, той поръчва музиката.

Една шепа ИТ компании държат голямата част от технологичния свят в ръцете си: търсачки, облачни платформи, базов софтуер за компютри и друга електроника се правят от фирми, които могат да се преброят на пръстите на двете ръце. Същите те държат и разработването на изкуствен интелект. Просто е – имат и ресурсите, имат и данните.

Microsoft вече има място в борда на OpenAI, макар и без право на глас. Но истинският лост, който Big Tech притежава за контрол на пейзажа в AI, това е комбинацията от изчислителна мощ, данни и огромен пазарен обхват. За да следва своя досегашен подход в разработването на AI, OpenAI трябваше да сключи сделка. Фирмата лицензира изключително своята система GPT-4 и всички други модели OpenAI на Microsoft – в замяна на достъп до изчислителната инфраструктура на Microsoft.

Големите технологични фирми са натрупали значителни предимства през последното десетилетие. Благодарение на доминацията си и бизнес-моделите си сега те притежават и контролират съставките, необходими за разработване и внедряване на AI в голям мащаб. Големите ИТ фирми оформят и структурите за стимулиране в областта на научните изследвания и развитието на AI, определяйки настоящето и бъдещето на технологията.

И за да преборим свръх-концентрацията, имаме нужда от необорима регулация, която налага разделянето на бизнеса между различните слоеве на AI екосистемата – и не позволява на Big Tech да използва своето господство в инфраструктурата, за да бетонира позицията си на пазара за AI модели и приложения.

Има няколко смислени алтернативи, дори за онези, които желаят да изминат допълнителния път, за да изградят независим от индустрията AI. Както вече се говори, „ИИ с отворен код“ – недефиниран термин, който в момента се използва за описание на всякакви модели и системи – не може сам по себе си да предложи бързо излизане от хватката на Big Tech.

Концентрираната власт не е проблем само за пазарите. Да разчитаме на няколко корпоративни структури да изграждат основна инфраструктура – това е проблем за демокрацията, културата, обществото и индивида. Без значителна намеса пазарът на изкуствен интелект само ще възнагради и утвърди същите компании, които са пожънали солидни печалби от инвазивните си бизнес-модели, комерсиализирайки всичко в интернет, често за сметка на обществеността.

Можем също така да видим колко пари много налива Big Tech в лобизъм директно – поне за ЕС има и такава статистика. Другаде не е много по-различно. Похватът дава основание на фирмите за изкуствен разум да си искат толеранси. Ето, че сега ЕС прие своя закон за изкуствения разум и гигантите на технологичната индустрия вече наобикалят губерниите си, тъй като скоро ще се появяват подобни разпоредби в САЩ и другаде.

Но опитът за изгонване — и последвалата реинтеграция — на съоснователите на OpenAI Сам Алтман и Грег Брокман не просто демонстрира силата и влиянието на Microsoft и извежда проблема в светлините на прожекторите. Това доказва и, че тези търговски споразумения дават на Big Tech абсолютен контрол върху траекторията на развитие на изкуствения разум.

Но това не е така – нито някога е било. И разбирането на причините е от основно значение за разбирането какво е изкуственият разум и какви заплахи носи. Казано просто, в контекста на настоящата парадигма за изграждане на все по-големи и по-мащабни AI системи, няма AI без Big Tech, пише technews.bg.

От една страна, много AI проекти с отворен код работят чрез изчислителни кредити, споделяне на приходи или други договорни споразумения с технологични гиганти, които се борят със същите структурни зависимости. От друга страна, Big Tech има опит в начините да изцежда печалба дори от разработките с отворен код. AI с отворен код може да предложи прозрачност, многократна употреба и мащабируемост – и това е добре. Но то не решава проблема с концентрираната власт на пазара на изкуствения разум.

Показателно е и какво произлезе от решението на Алтман да търси инвестиция от Саудитска Арабия и Емирствата в хардуерно предприятие с надеждата то да съперничи на Nvidia. Тази компания има почти монопол върху най-съвременните чипове за AI обучение. Това е друга ключова точка по веригата на доставки на AI. Американските регулатори пропъдиха първоначалната инвестиция на Саудитска Арабия в подкрепяната от Алтман компания, наречена RainAI.

Регулации? Да, това може да помогне. Но правителствената политика често води до утвърждаване, вместо да смекчава, на властта на тези компании. И как иначе да бъде, след като те използват ресурсите си и достъпа си до политическо влияние. Лесно можем да проследим как всяка от тези големи ИТ компании е направила „инвестиции“ в размери на милиони и дори милиарди долари в повечето страни, където присъства. Политиците приемат добре това, възхваляват го. Говорят за тези инвестиции като за голямо благодеяние.

С болезнено малко изключения всеки новостартиращ бизнес, нов участник и дори изследователска лаборатория за изкуствен интелект зависи от тези фирми. Всички разчитат на изчислителната инфраструктура на Microsoft, Amazon и Google, за да обучават своите системи. Разчитат и на огромния обхват на потребителския пазар на същите тези фирми, за да внедрят и продават своите AI продукти.

Сагата OpenAI-Microsoft демонстрира и друг факт, който често остава недогледан в шума около AI: все още няма ясен бизнес-модел извън увеличаването на облачните печалби за Big Tech чрез обединяване на AI услуги с облачна инфраструктура. Microsoft не единствен пример. Подобна е и ситуацията с Amazon, която наскоро сключи инвестиционна сделка за 4 милиарда долара с Anthropic. Има и други примери.