Проф. Келбечева: МОЧА не е изкуство, а ескалираща комунистическа пропагандна машина

През 2021 г. излезе филмът „Второто освобождение“, който проследява именно този период. А с един от неговите автори историкът и преподавател в Американския университет- проф. Евелина Келбечева.

В Благоевград от години тя е част от преподавателския колектив на Американски университет. БТВ разговаря с нея пред монумента „Движения“ на Павел Койчев.

Тази скулпторна група в последните моменти на тоталитарния комунистически режим е била пред заплахата да бъде претопена по искане на тогавашния кмет.

Тя направи и анализ на Паметника на Съветската армия.

На него пише - на Съветската армия, освободителка от признателния български народ.

Исторически вярно ли е че, съветската армия освобождава България?

В такъв случай има ли за какво българският народ да бъде признателен в контекста на 50-те години, когато е построен паметникът?

Във времето на първите години след Втората световна война и началото на управлението на т.нар. „народна власт“ у нас започват да се строят съветските монументи.

„Точно това е разликата с такива монументи като МОЧА в София, защото тези паметници и желоните на пропагандата не са изкуство. Точно обратното е. Това е една непрекъснато ескалираща комунистическа пропагандна машина, която създава и фалшивата история на България. Затова искам да започнем с този контраст“, казва Келбечева.

Първо тя тогава не е съветска. Нарича се червена, второ - всички документи дипломатически ясно показват какво става - че на България е обявена война от Съветския съюз, което позволява на съветите да създадат най-голямата мрежа в Югоизточна Европа – на територията на България.