Депутатите от Комисията по конституционни въпроси отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство

Депутатите от Комисията по конституционни въпроси отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство. Спорен се оказа кръгът от лица, измежду които президентът може да избира служебен министър-председател.

Според предложените текстове от Христо Иванов „за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“

В хода на разискванията министърът на правосъдието Атанас Славов заяви, че има постъпило становище от Върховния касационен съд (ВКС), изпратено до комисията и Министерство на правосъдието. От ВКС изрично възразяват на това – председателят на ВКС да е едно от лицата, измежду които може да се избира служебен министър-председател. Славов каза, че така по недопустим начин биха се смесили властите.

Министърът отбеляза, че председателят на ВКС ще е основата фигура, която ще председателства новия формат на ВСС и общото събрание. По думите му се създава колизия с основния принцип за независимост на съдебната власт. Тази редакция не е била обект на преглед и коментар от Венецианската комисия, добави той.

Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова отбеляза, че от кръга лица следва да бъдат оттеглени също председателят и заместник-председателят на Сметната палата, тъй като те извършват одит на разходите на държавата и голяма част от дейностите, които ще извършва служебното правителство подлежи на одит. По думите ѝ има два подхода – да бъдат ограничени дейностите, които служебното правителство извършва или да не се намесва Конституцията, когато се формира служебното правителство. Другият подход е персонално да се ограничат лицата или да се ограничат правомощията на служебното правителство. Двата подхода могат да доведат до блокиране и правителствена криза, добави тя.

Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" отговори, че наличието на списък не е най-добрият подход и затова е бил разширен списъкът, така че президентът да има възможност за по-голям набор, от който да избира. Според вносителите, не би се стигнало до ситуация, в която всички да откажат и да се стигне до правителствена криза, тъй като в голяма степен това са лица, които съзнават гражданския си дълг. Гроздан Караджов от "Има такъв народ" коментира, че следва да се възпрат служебните правителства да правят кардинални промени в държавата. Той предложи функциите на служебното правителството да бъдат определени с отделен закон, пише БТА.

Депутатите приеха текстовете, според които за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание "лишаване от свобода" и е живял последните пет години в страната.