Последният случай от Врачанско със 7-годишното дете, което е спяло и живяло в селскостопанска помещение без елементарни битови условия в двора на иначе добре уреден семеен дом, предизвиква редица въпроси за начина, по който работят институциите в сферата на закрилата на децата. Какви са законовите механизми, с които да бъдат улавяни рисковите обстоятелства за една дете и от какво зависи да са ефективни?
Всеки от нас има задължение да подаде сигнал за дете в риск, независимо дали сме длъжностни лица или просто граждани, казва през БНР Мария Търнавска, директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" във Враца.
При получен сигнал в 10-дневен срок се събира първоначалната информация, но ако се касае за сигнал за насилие над дете, действията са незабавни – в рамките на 24 часа, уточнява тя.
"Вече има зрялост в обществото да подава сигнали, но всеки предпочита да си стои встрани, да си пази собствения гръб, собствените интереси, вместо да се провокират проблеми, подавайки даден сигнал", коментира Мария Търнавска.
Когато социалните работници отидат на терен, те имат широк спектър от правомощия.
"Влиза се в жилището, срещат се с роднини, близки, съседи, с учителки от детската градина, от училищата, с лични лекари, с треньори. Проверяват се всички възможни източници."
"В приемните семейства много често попадат наистина деца, които по една или друга причина са били жертви на насилие, злоупотреба, неглижиране, лишаване от основни неща."
Това коментира пред БНР Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа.
В областта на приемната грижа и закрилата на децата има много добре разписани документи, но изпълнението им е сведено до човешкия фактор, отбеляза Миланов, като очерта пропуските в системата.
По думите му, все още се смята, че насилието е проблем зад затворени врати, а в малките населени места положението е "цар далеко, Бог високо", посочи той.
"Има едни други отношения, които водят до разпад на тази гражданска отговорност."
В община Мизия няма социален работник по закрила на детето, най-близката служба е в Оряхово, на десетки километри, уточни Александър Миланов.
Той обърна внимание на факта, че за насилие над деца могат да се разглеждат и анонимни сигнали.
"Децата не могат да се защитят сами. Възрастните жертви на насилие могат да излязат от този порочен кръг на насилието. Децата не могат да го направят. Особено в малките населени места."
Насилието над деца не е семейна работа, а работа на цялото общество, обобщи той.
Много често подаваните сигнали не са достовернии не се потвърждават, изтъква още Търнавска. Според нея това се прави злонамерено, с идея да се навреди на някого. Така социалните работници се озовават на места, където нищо не се е случило, но "някой е решил да заблуди компетентните органи и да сплаши съответното лице или семейство".
"Насилието не се случва, когато идва социалният работник. Десетки деца в България са жертви на насилие и никой не знае за това", заяви Миланов и допълни - няма как да сложим социален работник във всяко населено място, но има как да повишим чувствителността към насилието.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)