Кратък списък с паметници, разрушени от комунистите

…

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Къде е логиката в това – никой не знае. Знае се само, че фàща дикиш сред техните последователи и те сипват глупости с лопатата здраво.

„Приятели, последните дни се изписа много за паметника на Съветската армия в София и неговата съдба. Построен като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944г до декември 1947г.

1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.

10. Църквата "Св. Неделя", гр. Стрелча.

11. Църквата "Св. Николай" в с. Железна, община Чипровци

12. Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Ахтопол

13. Габровският девически манастир "Св. Благовещение"

14. Църквата "Рождество Богородично" в с. Голям извор, Хасковско;

15. Църквата "Св. Димитър" в с. Пастух, Кюстендилско

16. Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий"

17. Манастирът "Св. Марина" край с. Каран Върбовка, Русенско

18. Раковишкият манастир "Света Троица", Видинско

19. Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Попово

2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.

3. Паметник на Ботев във Враца.

4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград.

5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград.

6. Войнишкият паметник в Панагюрище

7. Паметник до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево

8. Църква "Всех Святих" в Русе

9. Църквата "Света Богородица" в с. Яна (Софийско).

Същата съдба сполетява и много храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините.

Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция“.

И говоренето в абсолюти им помага да имат „позиция“ … „днес режат главата на паметника, утре ще отрежат вашата; днес бутат паметника, утре ще ви бутнат къщата“.

И така, нека започнем с малка част от разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989г. Разчитам да допълните списъка.

Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.

Какви са те?

Но понеже полемиката сега е „рушат паметниците“, да видим техните какво са свършили през годините назад. Ето един много образователен текст, който може би много от вас вече са видели, но определено си струва да се види от всички:

Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.

Построен през 1924 година. През 1944г е разбит, а паметните плочи хвърлени в близкия дол. Разрушен е и водопроводът, направен от глинени тръби до близката чешма. Паметникът е възстановен през 1993г.

Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.

Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.

Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.

Превърнат в застава на гранични войски

Превърнат в пионерски лагер

Разрушен до основи през 1959 г.

Разрушена през 1981 г.

Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.

Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години.

Те са защитници на МОЧА. Така се пишат. Според мен са защитници на банковите си сметки, защото рублата може и да е евтина валута, но ако е с много нули, си им харесва – те веднага ги обменят в евро, нямат грижа.

Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.

___________

Казват, че били представители на 1 000 000 българи. Лъжат. Както обикновено. Процентите им са жалки, дори събрани заедно. Имат „процент“ заради малкото гласували. Но да кажем, че наистина са „представители“ на 1 милион. Защо те ще спират важната работа на парламента, който останалите 5 000 000 чакаме да направи бюджет и Конституция?

След като пак се започна виенето на умряло, плашенето с имагинерен фашизъм, говоренето в абсолюти и крайности (те, комунделите, друго не умеят), стигнахме и до агресивното спиране на работата на парламента от шепа „депутати“. Агресивно малцинство, което притежава единствено врякането като „талант“.

Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града.

Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.

Искам да напомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази армия към нашите, българските паметници. Издигани през годините, за да почетат героите, загинали за национално обединение и допринесли за изграждането на съвременна България.

Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.

Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.

Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен. Построен е в близост отново през 2012г.

След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.