Единодушно със 177 гласа "за" парламентът прие на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесени от Лъчезар Иванов и група народни представители от ГЕРБ-СДС. Измененията целят повишаване проследимостта на наличните количества лекарствени продукти на територията на България и създаване на възможност за ограничаване на съществуващите недобри практики за нерегламентиран паралелен износ.
Депутатите отхвърлиха с 57 гласа „за“, 32 „против“ и 42 „въздържал се“ законопроекта за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Костадин Костадинов и група депутати от „Възраждане“.
Георги Георгиев („Възраждане“) коментира, че знае защо ПП-ДБ няма да подкрепят законопроекта на „Възраждане“, предаде БТА. Защото за ПП-ДБ България свършва с табелата на София, коментира той.
С промените се въвежда задължение за Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да осигурява свързаност на националния номер за идентификация на лекарствения продукт с кода на продукта в Позитивния лекарствен списък, което да доведе до подобряване проследимостта на лекарствените продукти във веригата на лекарствоснабдяване у нас. Регламентира се и осигуряването на оперативна съвместимост и информационна свързаност чрез обмен на данни в машинно четим формат на специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, регистъра на националните номера за идентификация на лекарствените продукти, информационната система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)и на системата от регистри по смисъла на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161. Идеята е всички системи да си говорят помежду си, обясни Лъчезар Иванов (ГЕРБ-СДС).
С промените се предлагаше в съдържанието на Националната аптечна карта да се добави оценка на минималните потребности на населението от достъп до лекарствени продукти и в денонощни аптеки. В населените места, в които е установен недостиг на аптеки, се създава правна възможност да бъдат поставени автомати за продажба на лекарствени продукти. Държавата финансира откриването на аптеки, включително денонощни, или продажбата на лекарствени продукти чрез автомати в областите, общините и населените места, за които в Националната аптечна карта е установен недостиг на аптеки, предвиждаха текстовете.
Петър Петров от „Възраждане“ отбеляза, че законопроектът цели да обезпечи по-добър достъп на населението до лекарства. Той отбеляза, че в областите Монтана и Видин (200 хиляди души) няма денонощна аптека, има такава в област Враца. Петров посочи, че целта е да има денонощни аптеки в повече общини, а в малките общини да се осигурят автомати за лекарства.
Васил Пандов („Продължаваме промяната-Демократична България“) посочи, че ще се въздържат при гласуването на законопроекта на „Възраждане“, защото съществува методика, по която НЗОК и Българският фармацевтичен съюз договарят финансов стимул за аптеки в труднодостъпни райони и за денонощни аптеки. За законопроекта на Лъчезар Иванов, Пандов каза, че трябва да се прецизират текстовете. Той посочи, че ангажимент на държавата е осигуряването на системна свързаност между трите регистъра.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)