Въоръжен с тиксо и ножица, Алексей Орлов окачва правоъгълна табела от картон на входа на московския "Дом на писателите". И тук, както и на други места в руската столица, той я слага на мястото на свалена паметна плоча, посветена на жертвите на сталинизма, пише Франс прес, цитирана от БТА.
Две други паметни плочи, посветени на съветски писатели, екзекутирани съответно през 1938 г. и 1952 г., също са изчезнали. Алексей трябва да постави картонените им заместители и тук.
"Паметните плочи са били изтръгнати и не знаем защо и от кого", казва пред АФП този енергичен 56-годишен мъж с очила на преподавател и "страст към историята".
"Кой може да стои зад това? Носталгици по железния юмрук?" - пита риторично Алексей, придружен от двама посетители на "Дома на писателите", дошли да му помогнат.
Макар че руският президент от време на време осъжда изстъпленията на сталинизма, политиката на Кремъл днес като цяло е насочена към тяхното премълчаване.
Милионите жертви на политическите репресии са оставени на заден план в учебниците по история, където Сталин е представян предимно като герой на Втората световна война, а онези, които осъждат този подход, попадат под прицела на Кремъл.
Така например, голямата неправителствена организация "Мемориал", която регистрира както съветските репресии, така и тези на сегашните власти, беше забранена в края на 2021 г.
На улица, съседна на "Дома на писателите", са изчезнали четири паметни плочи: на двама инженери, на държавен служител и на учен, екзекутирани между 1931 и 1939 г.
"Историята се повтаря, когато я забравим: днес много хора са преследвани заради своите политически или хуманистични идеи", казва пред АФП 48-годишната писателка Надежда Горлова, която живее в съседство.
"Кремъл не отрича сталинските репресии, но ги омаловажава, представяйки ги като трагедия без истински виновници", казва активистката.
По думите ѝ "държавата иска да контролира колективната памет, като представя Сталин не като тиранин, а като силен лидер".
Става така, че руските власти осъждат не вандализма, а съществуването на паметните плочи.
Според Оксана Мотиевска понякога самите обитатели на сградите махат табелите на покойните си предшественици.
При един от случаите, спомня си тя, един от тези вандали и казал заплашително: "Времето на вашите либерални действия свърши, вашата епоха отмина".
"Тук е живял Станислав Ришард Станде, полски поет, роден през 1897 г., арестуван през 1937 г., екзекутиран на 1 ноември 1937 г., реабилитиран през 1955 г.", гласи табелата от кадастрон, която сега е на мястото на металната плоча, отдаваща почит на един от милионите загинали по време на репресиите.
През последните около две години се вихрят вандалски прояви срещу сгради в Москва, на чиито фасади с разрешението на обитателите им са изписани имената на жертви на сталинизма, живели там. По данни на Фонда "Последен адрес", от началото на този проект, стартирал през 2014 г., около 200 от общо 1300 табели са били изтръгнати или осквернени.
Алексей Орлов разказва, че понякога на стената на мястото на паметната плоча изписват думите "предател" или "шпионин". Термини, напомнящи както за сталинските репресии, така и за лексиката, използвана в Русия на Владимир Путин за очерняне и осъждане на противниците.
Трудно е да не забележиш, че това явление и безнаказаността, на която се радват извършителите, се случват в разгара на засилващи се репресии срещу критиците на Кремъл, особено срещу онези – известни личности или анонимни – които осъждат руската инвазия в Украйна.
"Отново ни казват, че Съветският съюз е бил страната, в която хората са яли най-вкусния сладолед в света, а не страната, в която се е проляла толкова много кръв", казва иронично за АФП младият сценарист Влад Сизов, когото срещаме случайно пред сграда, украсена с няколко табели в памет на жертвите на Съветския съюз.
Оксана Мотиевска, координатор във Фонда "Последен адрес", казва, че първите паметни плочи са изчезнали в края на 2021 г., точно след като организацията "Мемориал" беше забранена по обвинения, че е "чуждестранен агент" и че създава "фалшив образ на Съветския съюз като терористична държава".
"Трябва да правим разлика между действията в памет на трагичните събития в нашата история и политиканстването. Ето защо смятам, че проектът "Последен адрес" не е правилен", каза критично през юли съветникът на Кремъл по правата на човека Валерий Фадеев.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)