Болниците са „дружества“, а болните… да се оправят както могат

Покрай поредната „Пирогов“-ска драма едно нещо за пореден (пореден, пореден, пореден) път изплува на повърхността и започна да ни дразни ушите.

Чрез публичното говорене за десетмилионен път трябваше да ни бъдат набивани клишета за „дружеството“.

Дружеството е на загуба; не е вярно, дружеството е на печалба; дружеството – това; дружеството – онова.

„Дружеството“ ще рече болницата. Така чиновниците наричат мястото, на което болни и умиращи хора отиват, за да се излекуват и оживеят.

Но, ако дружеството е на загуба, добре можете да предположите какво ще следва за „клиентите“ му.

В бизнеса (където думата „дружество“ е в свои води), когато едно дружество е на загуба, се реформира или закрива. Или пък се спират инвестициите в него – като предпазна мярка за лимитиране на загубите.

Най-лошият сценарий за такова дружество е да спре да произвежда продукта/услугата си и да фалира; или да се преструктурира и пак да спре да произвежда старите си продукт/услуга.

Какво се случва обаче, когато продуктът на едно „дружество“ е животът на хората?

Какво се случва, когато продуктът е здравето на хората?

Ако са висши чиновници – нямат такава дилема, не са принудени да се чудят къде ще се лекуват, те имат избор.

Работата им е свършена, в края на деня се прибират вкъщи, пускат си телевизора, сипват си нещо за пиене, нещо за ядене, говорят си със семейството, животът си продължава.

За пациентите… не толкова.

…

Болните ли? Ами те бяха оставени да… да се оправят както могат.

Затова предлагам „печалбата“ на „дружеството“ да започне да се измерва по друг начин. Не финансово. Какво ще кажете „печалбата“ да е… колко процента от хората, които се лекуват там, са здрави… Колко процента са излекувани?

Ако в района на една болница имаме еди-какъв-си процент излекувани пациенти, тогава да смятаме „дружеството“ за успешно, а? Ако има еди-какъв-си процент здрави – тогава говорим за добра профилактика. За успешен „бизнес“.

И ето там да има по-високи заплати за персонала. Там да има бонуси.

Защото – наречете ме „старомоден“ – но смятам, че крайната „печалба“ на болницата са животът и здравето на хората. Смятам, че ТОВА е основната причина болниците да съществуват. Не е ли?

И ето защо ми се иска успехите на „дружеството“ да се измерват именно в това – в живот, в здраве, в подобрено качество на живота на пациентите, а не в пари.

Има неща в този свят, които са по-важни от парите. И, ако държавата не го разбира, ние – гражданите ѝ – сме обречени. Ако чиновниците не го разбират, за наше щастие – тях можем да ги сменим.

Ако печалбите в пари са по-важни от живота и здравето, колкото и реформи да правят в другите сфери, страната бавно ще върви към залеза си.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Как това се отразява на чиновниците? Ако са нисши чиновници, ще вдигнат рамене – те нямат избор и това ги успокоява, чувстват се невинни. Молят се да не им се налага да се лекуват в това или подобно „дружество“ и животът продължава. Ако им се наложи – намират си връзки за в друго „дружество“.

Ако следите по-внимателно какво се случва наоколо през последното десетилетие (и отгоре), вероятно знаете, че неедна болница… „дружество“ беше закрито в по-малките населени места, където „печалбите“ не надхвърляха загубите и не беше рентабилно да има „дружество“.

Сигурно знаете, че и много болници са оставени на произвола, много са оставени на доизживяване, много са недофинансирани, защото не са печеливши дружества и всички третират пациентите като клиенти. Има голяма ножица между заплатите на висшия мениджмънт и лекарите, и сестрите. Има много паразитиращи „лекари“, които са се писали членове на разни бордове, които заседават по един път в месеца и взимат допълнителни заплата за това – от хиляди (често по 15 000 лв.). Парите от бюджета се топят, средствата не стигат до пациентите, лекари напускат страната, смъртността е висока, недостигът на кадри – още по-висок, качеството на здравеопазването е опасно. Има болници със статистики на смъртността, приближаващи тези на газова камера.

Където корупцията все още се смята за основен инструмент да си решиш проблемите. А, когато става дума за живот и здраве – никой не се двоуми дори дали това е редно. Среда, която гони кадърните си кадри в чужбина, среда, в която добре виреят некадърници, които са се специализирали в това да бъдат не добри лекари, а добре пласирани получатели на рушвети.