„Умният робовладелец не е взимал на сериозно вярването, че чернокожите са родени да бъдат роби и че са се чувствали така. Той е знаел много добре, че това не е вярно. Знаел е, че прясно доставените от Африка трябва да бъдат пречупени, за да се подчиняват; че всяко следващо поколение трябва да бъде внимателно тренирано.
„Тайната на демагога е да се престори на толкова глупав, колкото са глупави неговите последователи,
за да могат те да повярват, че са умни, колкото е умен той“.
Карл Краус
…
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
И защитниците на МОЧА, и тези, които искат да го бутат – и двете групи са едни такива… лъжат на дребно, пробутват номерца, едните – пукнатини и корозия; другите – фашизъм и „освободители“.
И те едни такива – на тарикати се правят, по терлици и те да минат, да измамят, да не си признаят какво целят. Да не си кажат, че пазят на ссср наследството. Не.
Сигурно виждате приликите – разделението между „равни“ и „по-равни“ в България, пролетариат и „наши хора“. Познайте кои сега пазят МОЧА.
Същата работа са и „защитниците“ на МОЧА, „другите“, другият отбор.
„[…]група комунисти и някои офицери от армията, спечелени на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско правителство.
„Когато СССР обявява война (обявява война!) на България, правителството тук е оглавявано от Константин Муравиев. То е на власт една седмица – от 2 до 9 септември.
А после питайте и „демократите“ защо са толкова извинителни и защо 34 години по-късно все още им трябват извинения като пукнатини и корозия.
И после: защо държавата ни е на такова дередже. Страх и тарикатлъци. Да не зèме да стане нещо. И едните, и другите.
И така… „всяко следващо поколение трябва да бъде внимателно тренирано“.
И то е.
Има и още от този старичък вече материал:
Мисля си: нѝ измамниците ни – измамници, нѝ защитниците ни – защитници. Такава една държава, такива едни…
[…] в повечето случаи това е нескончаем процес – няма край на нуждата от контрол.
[…] системата е била едновременно психологическа и физическа. Робите са били приучвани към дисциплина, налагали са им идеята, че са по-нисши и че трябва „да си знаят мястото“.
Вместо да го свалим с багер, натрошим на малки парчета и изхвърлим на бунището или на дъното на морето. Или на дъното на Дунав – нейде край Белене. Но не – трябва с „тарикатлъци“ да минем: корозия, пукнатини, глупости, извинения, номера.
Въпроси?
Да? Не?
Иде да покаже, че помийната империя от североизток все още управлява през подставените си марионетни „държавници“, които още се на**рат от страх от сабята на господаря.
Кремълските служители започват да дрънкат за фашизъм и как паметникът бил на онези, дето са ни освободили от него.
Наказания, бичуване, изгаряне, смърт, Белене, Ловеч, лагери за разказване на политически виц, подстригване, печати по краката… Прилики?
Но това си има обяснение и то е старо, та старо. И е измислено много преди на ватенките да им хрумне да се опитват да мислят. Този тип манипулация е добре описана от Хауърд Зин в неговата книга A People's History of the United States (изд. 1980 г.):
Позорна работа.
Потриваме гузно ръце и се мъчим да излъжем „другите“, другия отбор, че да го махнем, ама не демонстративно, както си му е редът, а някак изшмулено, извинително, по терлици, тайничко, да не стане нещо.
Я, да видим…
_________________
34 години след падането на терористичния режим. Ние не можем да се отървем от гнусните окупаторски тотеми на позора на окупацията и робството.
Но когато защитниците на путинландия и тероризма говорят за запазване на позорния МОЧА, те говорят за измислена от техните нефели гурута „история“.
„Да си знаят мястото“ – над небето ни стърчи с грозните си тотеми и ни напомня къде ни е мястото – паметниците на най-големите ни национални герои са дребни и сгушени в краката на паметниците на съветската армия. Мегаломански 45-метрови паметници на ватенки с окупаторски автомати над главите ни, докато паметниците на Левски и Ботев са в пъти по-дребни от тези.
По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с Кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България. На 8 септември обаче, така или иначе, се обнародва решението и се обявява война на Германия, но това не спира ватенките да нахлуят и така се озоваваме във война и с двете сили – Германия и СССР. И въпреки че е обявена война на Германия, след гнусния предателски и антибългарски преврат на 9 септември, правителството е обявено за фашистко“.
Какво имам предвид ли? Ами това, че 34 години след (уж) падането на комунистическия терористичен режим у нас, наложен с окупация и смърт на едро от ссср, ние все още не можем да махнем „паметниците“ на съветската армия и се крием зад някакви тъпи приказки за корозия, ръжда, пукнатини, ще го местим, ще го слагаме в музей, не знам какво още…
[…] създаването на разделение между робите е било чрез разделянето им на работещи на полето и много по-привилегированите къщни роби, а накрая и чрез въвеждането на закона, разрешаващ на робовладелеца да налага наказания като бичуване, изгаряне, осакатяване и смъртно наказание чрез кодекса на Вирджиния от 1705 г.“
Важно е да се запомни ето тази хронология на събитията: България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с нацистка Германия, щом не обявяваме война и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
Едва по-късно в страната един подир друг се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този момент са съветски граждани и членуват в болшевишката партия[…]Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, посочва, че шефът на тази комисия генерал Бирюзов веднага уволнява 16 висши български офицери, сред които и шефа на българския генерален щаб, СЛЕД КОЕТО ПОСТАВЯ НА МЯСТОТО ИМ СЪВЕТСКИ ВОЕННИ. България е въвлечена във войната срещу Германия, а 280-хилядната българска армия незабавно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна съветска войска, която на практика няма никаква работа.
И да, те знаят, че е нескончаем процес – няма край на нуждата от контрол. Питайте зеления чорап, кукурнела, копейката, цомчо, трифониадите от партия „и така нататък“, фалшивите натовски генерали, дето телефоните им звънят със съветския химн, питайте четирихилядниците на губернаторката Мутрофана, питайте маяма, питайте ония с псевдонимите, дето са работодатели на ония с прякорите. Питайте пазителите на МОЧА.
Съвременници твърдят, че съветските войници масово злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в същото време осигуряват комфорт на комунистическо-криминалните „шпицкоманди“, които избиват дотогавашния елит на държавата. С други думи, българската армия е изпратена да се сражава срещу Вермахта, за да се осъществи по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в съветски придатък".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)