"Защо в години на растеж, макар и малък, ние продължаваме да предвиждаме дефицити в бюджета и дългове", попита Попдончев в интервю за предаването "Преди всички".
"Не виждаме реални реформи. Няма достатъчно прозрачност на общинско ниво кои проекти в каква степен на готовност са, докъде са изпълнени, кое се забавя, на кое се приоритизира. Имаме все още сериозна административна тежест".
Имаме редица критики, които за момента не са намерили отражение в бюджета, каза пред БНР Станислав Попдончев - зам.-председател и главен финансов директор на БСК и член на Икономическия и социален съвет от работодателските организации.
Друго, което смущава работодателите, са нивата на дълга и дефицитът, който продължава да се запазва през 2025 - 2026 г. на 3%. За тях това е необяснимо.
По думите му ако бюджетът не бъде приет до края на годината, това ще означава несигурност.
По думите му механизмът за определяне на минималната работна заплата е изключително несправедлив. И още:
Подкрепяме запазването на 3% дефицит за 2024 г., което е формален критерий за членството на България в еврозоната от 1 януари 2025 г., напомни Станислав Попдончев. Другото положително нещо в бюджета, според него, е, че се запазва данъчния модел.
Той отбеляза, че вчера са променени част от данъчните закони, друга част остава за днес:
"В по-голямата част от европейските държави секторите ресторантьорство и туризъм са един сектор и не се прави разлика между тях. Във всички държави има намалени ставки за сектор туризъм. В България повече от 20 години имаме диференцирана ставка в туризма и тя по никакъв начин не е увредила системата на ДДС", отбеляза Попдончев и добави, че разговорът в тази посока е дълъг и би следвало да се води от всички заинтересовани страни. По думите му тези текстове все още не са минали през второ четене на комисия. "Има сигнали, че ще бъдат направени предложения за връщане на ставката на 20%", каза той.
"Като финален вариант на бюджета не знаем какво можем да очакваме именно поради тази причина. Вчера отпаднаха и голяма част от данъчните мерки, които бяха насочени към определени сектори. Възможно е да има и други предложения и да има промени в приходната част. Това, което знаем със сигурност, е, че 2,4 млрд. лв. са приспаднати от капиталовата програма".
)