Депутатите приеха на първо четене промените в Конституцията

„Това беше знаково гласуване. Обръщам се към българите: грозната истина е, че това долно правителство на свое заседание е обявило позиция на България на заседание на Съвета на ЕС по земеделие. На това заседание ще се търси съгласие по предложението за регламент за „пробутване на ГМО храна“. Какви ще са последствията? Не са ясни, практически ще се освободят неизпитани ГМО продукти, които ще стигнат до трапезите на хората. Те ще могат да се предлагат без етикетиране. Правото на държават ни да забранява или да регулира отглеждането на ГМО ще бъде отнето премахва се правото на потребителите да знаят дали им се предлагат ГМО храни, дали семената, съставките или крайните храни съдържат ГМО. Интересно, защо сглобката си мълчи? Защо няма свикана извънредна комисия по земеделие, която да излезе с решение България и МС не подкрепят безконтролното влизане на ГМО храни на пазара?“, заяви от своя страна Тошко Йорданов.

"Едно от предложенията, които вярвам, че ще бъде консенсусно, е ясно да се запише, че съдебната власт е независима, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. Консенсусно ще бъде и предложението мандатът на двамата председатели на съответните съвети да е седем години, на главния прокурор - намален на пет години", допълни той.

"За" гласуваха 164 народни представители от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, "против" бяха 66 от гласовете на БСП, "Възраждане" и ИТН, нямаше въздържали се.

"Предлаганите промени в Конституцията са в правилната посока, важно е, че се създават два независими съвета – на съдиите и на прокурорите. Това е дебат за бъдещето на страната ни, дали искаме да живеем в европейска правова държава, в която всеки ще бъде включен, уважаван, неговите достойнство и права ще бъдат зачитани", заяви от своя страна министърът на правосъдието Атанас Славов.

След повече от 4 часа дебати в Народното събрание депутатите приеха на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на България.

Бойко Рашков предупреди: "Напът сме да улесним политическия натиск главно върху Прокуратурата. В този проект някои народни представители са много доволни, че увеличаваме политическата квота. Съотношението е 4:6 по отношение на прокурорския съвет. Какво казваме на обществото с това предложение? Ние като политици ще се намесваме в структурирането на прокуратурата."

В дневния ред на парламента е и ново обсъждане на Закона за ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, върнат за ново обсъждане с указ на президента от 4 декември.

Законопроектът бе гласуван на 6 октомври, но тогава не събра три четвърти от гласовете. Промените подкрепиха 161 народни представители, „против“ бяха - 57 депутати, нямаше въздържали се. Вносители са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

На 5 декември Комисия по отбрана преодоля ветото на държавния глава.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ обобщи: „Предложените изменения в Конституцията целят у нас да има повече свобода, повече справедливост, повече сигурност. Съгласете се, това са основни предпоставки за едно благоденстващо общество. В центъра на усилията ни е укрепването на независимостта на съда, както и да направим една по-ефективна прокуратура. Важно е намаляването на възможността на прокуратурата да се меси в други сфери на политическия живот. Други изменения целят укрепване на парламентарната република – предложили сме, дори да има предсрочни избори, парламентът да продължи да действа, а не да се управлява почти еднолично от президента чрез служебно правителство.“

От "Възраждане" предложиха да се увеличи срокът за предложения между първо и второ четене, но със 153 гласа то не беше прието.

От ИТН обявиха, че няма да подкрепят промените. БСП също отказаха да дадат своята подкрепа.

От името на „Възраждане“ Цончо Ганев поиска БНТ и БНР да излъчват заседанието на живо, но народните представители не приеха предложението.

Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.

Той продължи: "Въпросът с двойното гражданство и с трети март е поставен лично от Кирил Петков. Абсурдна политика за служебните правителства – това, което е измислено, на практика няма как да се осъществи. Намеса на правосъдния министър – ще назначавате следователи и прокурори, а доскоро казвахте, че министърът няма място в намесата в кадровата политика на съдебната система. Главният прокурор става един администратор, той според мен няма и смисъл да съществува. Единствената ми надежда е в КС, надявам се той бързо да вземе мерки и да не допусне да имаме предколедно изненади с Конституцията."