Какво се съхранява в най-опасния обект в Европа?

„Зоната за отделяне“

Какъв е планът?

Радиоактивна утайка

Силозът Магнокс

В В29 пък се намират останките от ядрената програма на Великобритания по време на Студената война.

В началото са използвани роботизирани машини, които да разчистват отпадъците, но те бързо спрели да работят заради ужасните нива на радиация. В момента се използват по-нови модели машини, които изсмукват радиоактивната утайка.

В разследването си „Гардиън“ посочва, че едно от най-опасните места на територията на „Селафийлд“ е силозът, в който се складират отпадъците от ядрените реактори Магнокс.

В свое разследване британският „Гардиън“ разкри, че комплексът е изключително амортизиран. Открит е теч в един от силозите, а дъното на басейн за отпадъци е напукано.

В30 се намира в т.нар. зона за отделяне. За влизане там са нужни по-сериозни проверки на достъпа, като това не идва и без заплаха – радиацията в тази част на „Селафийлд“ е много по-висока.

И има теч.

Идеята повтаря подобни проекти в Швеция, Франция и Финландия.

Какво точно се съхранява в обекта „Селафийлд“?

Материалите бавно корозират във водата и се разпадат на радиоактивна утайка.

Планът е мястото да получи първите си отпадъци до 2050 г., а най-опасните да бъдат складирани от 2075 г. натам.

През 2014 г. снимки на В30 и близкото до него В29 изтичат в медиите от анонимен източник. Видът на радиоактивните езера повдига много въпроси и притеснения как точно се поправят обектите и дали въобще се поддържат.

През 70-те години на миналия век започват продължителните стачки на британските миньори, което значително увеличава изразходването на ядрено гориво в АЕЦ-ите. Така В30 се пълни много повече отколкото може да преработва.

При първоначалния дизайн на В30 е трябвало ядрените пълнители да са напълно потопени под вода в продължение на три месеца преди да бъдат преработени.

Пълнителите идват от 26 ядрени реактора, които осигуряват енергия за Великобритания от 1956 до 2015 г.

Ръководството на обекта „Селафийлд“ се надява, че басейнът ще е изпразнен до началото на 2030-те години, а самото съоръжение ще бъде съборено през 2050-те години.

Специална комисия в момента работи по това да бъде определено място за построяване на новото „гробище“ за отпадъци.

Така служителите в обекта нямат почти никаква представа какво точно се крие в мътните води на радиоактивното езеро.

Теч е открит за първи път през 70-те години. Има план за отстраняване на радиоактивните отпадъци от почвата под силоза, но експерти се притесняват, че това може да проправи път за нови течове.

Тогава фабриката за муниции „Уиндскейл“ е избрана за мястото на първите атомни реактори. Те произвеждали плутоний за ядрени оръжия, като усилията на армията били концентрирани в това Великобритания да има своя атомна бомба до 1952 г.

Тогава ядрените регулатори на Великобритания коментират, че „видът на тези езера не означава, че те са опасни“.

Той е конструиран на четири етапа между 1964 и 1983 г., но не е използван активно от 90-те години на миналия век насам. Радиоактивните отпадъци са под вода, за да няма опасност от случайно възпламеняване и да се поддържа постоянна температура.

Токсичните отпадъци били складирани в В29.

Ядреният регулатор на Острова предупреди, че новият теч може да продължи до 2050 г.

Най-опасният радиоактивен обект в Европа – Селафийлд. На площ от 6 кв. км във Великобритания се съхраняват стотици хиляди тонове ядрени отпадъци – от оръжейни програми и от ядрени електроцентрали. Това е най-големият подобен обект на територията на Стария континент, където работят 11 000 души.

Близо се намира В38, където се съхранява обвивката на радиоактивни горивни клетки за електроцентрали. Мястото е използвано сериозно и по време на миньорските стачки през 70-те години на миналия век. Тогава АЕЦ-ите на територията на Острова работят повече и не смогват сами да преработват останалото си ядрено гориво. Така до стига до Селафийлд.

В началото на 50-те години на миналия век е изкопана огромна дупка близо до морския бряг на Селафийлд. Тя е надлежно покрита с бетон и асфалт и е с размерите на три олимпийски басейна. Името ѝ е В30 и е конструирана, за да съхранява в себе си огромни количества изразходено ядрено гориво, съобщава БТВ.

На държавата и властите отнема 15 години и 1,5 млрд. паунда да докарат В30 до състояние, в което може да започне неговото извеждане от експлоатация преди няколко години. Служителите на място имат времево ограничение – не мога да работят повече от 30 минути на мястото, за да не приемат над допустимата стойност радиация.