Музеят “Имхотеп” в некропола Сакара не е голям, но съдържа шедьоври от цялата трихилядна история на Древен Египет - от първите до последните династии и гръко-римската епоха, каза именитият египтолог Васил Добрев, който ръководи мисията в Сакара на Френския археологически институт в Кайро (IFAO), пред БТА.
Светилища, посветени на Асклепий има по цялото Средиземноморие. Останки от асклепиони са разкрити и в България. Един от тях е в Кюстендил, където се е намирала Древна Пауталия.
Преди дни музеят беше отворен отново за посетители след реконструкция. Наред с обновяването на сградата е обновена и експозицията, като са добавени последните открития в некропола на първата древноегипетска столица Мемфис. В Сакара се намира първата каменна постройка в света - стъпаловидната пирамида на фараона Джосер, построена от Имхотеп. Именно те заемат централно място в експозицията.
“Първият и най-важен предмет, който хората виждат в музея е свързан с Имхотеп лично. Това е основата на статуя на Джосер, разположена върху цокъл. Той стъпва върху девет лъка, които изобразяват враговете на Египет, а пред него са три птици рехит с отворени криле - това е народът на Египет. На самия цокъл е името на фараона, а вдясно от него са имената и титлите на Имхотеп,” запалено обяснява Добрев и изтъква, че е голяма рядкост имената на някой, който не е фараон, да бъдат изписани на статуя на фараон.
Това е единственият открит документ за Имхотеп от неговата епоха - Третата династия, около 2700 г. пр.н.е. “Затова е толкова важен, няма друг за него от тази епоха. Имхотеп е принц по наследство, има множество високи титли, сред които министър на финансите и жрец на Хелиополис. Известен е най-вече като архитект, но той е много повече, той е и държавник, и идеолог. Възможно е да е част от семейството на фараона”, посочва изследователят.
Архитектурни елементи, намерени в комплекса на Джосер, и схеми на сградите дават възможност на посетителите да се върнат близо 5000 хиляди години назад във времето. Сред експонатите са и едни от първите в света математически указания как се прави кръг. “Това е много интересно, тъй като показва, че древните египтяни са знаели как се прави кръг,” изтъква Васил Добрев.
Друг артефакт, върху който ученият спира вниманието ни е статуетка на Имхотеп, който се превръща в божество. “Той е един от малкото хора, които са обожествени. По време на Новото царство или почти 1500 години след като е живял, Имхотеп е смятан за божество на писарите, а по-късно и на медицината. Изработени са голям брой негови статуетки.”
Една от най-големите мистерии е къде е гробницата на Имхотеп, продължава увлекателния си разказ Добрев. “Интересен факт е, че Имхотеп е свързан с древногръцкия бог-лечител Асклепий. Гърците го свързвали с Асклепий и когато посещавали Сакара, казвали, че преди да отидат в гробницата на биковете Серапеум, посещават храма на Асклепий, т.е. може би гробницата на Имхотеп. Значи някъде в Сакара преди Серапеума има място, където може би се намира гробницата на Имхотеп.”
Според Васил Добрев такова светилище е възможно да има и във Велинград. “Във Велинград е Клептуза, езерото, където има най-голям дебит на студена вода на Балканския полуостров. Ако махнем “а”-то остава Клептис, което може да идва от Асклепий.”
В една от залите на музея “Имхотеп” виждаме и името на Васил Добрев - в списъка на археолозите с принос за проучването на Сакара. “Нямах представа, че има такъв списък и за моя най-голяма изненада видях и моето име,” отговаря египтологът на въпрос за почетния списък и си спомня деня на откриването през 2006 година, на което присъства и съпругата на тогавашния египетски президент Сузана Мубарак. “До мен беше директорът на Сакара и го питах, защо са сложили моето име. Защото си открил нов некропол, каза той. Бяха решили, без да ме питат.”
През 2001 година Васил Добрев открива нов напълно непознат некропол в Сакара, което не се е случвало дълги години. “Археолозите работят предимно на съществуващи вече разкопки в Сакара. Нещо е било открито от Гастон Масперо, Огюст Мариет или някой друг и те го продължават и развиват,” уточнява той, а мислите му се връщат отново към музейната експозиция.
Ученият съветва туристите да обърнат внимание и на макета пред входа на музея, за да си представят как е изглеждало мястото преди хилядолетия. Роденият във Варна и защитил докторат в Сорбоната в Париж египтолог смята, че е важно се опитваме да се поставим на мястото на древните хора, за да ги разберем.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)