Александров: Пеевски не прави грешката да бърка картата с територията и наратива с реалността

"Пеевски е доказано добър мениджър и със сигурност ще менажира по-добре евроатлантическите дела, отколкото ПП. Съвсем друг е въпросът дали ще се справи с лидерската задача", каза Александров. И продължи:

"Пеевски не прави грешката да бърка картата с територията, да бърка наратива с реалността. Той много дълго беше в реалността и мълчеше, но участваше в наратива. Сега изведнъж проговори и се оказа, че овладява и разказа".

"Лукойл" целенасочено и систематично прецакваше българската държава в продължение на десетилетия, като просто не плащаше данъци. Това коментира пред БНР социалният антрополог Харалан Александров.

В този смисъл Харалан Александров каза, че Пеевски е феномен. По думите му "този човек е смел и успява да си защити интересите".

За поредния сблъсък между президента и управляващото мнозинство след наложеното от държавния глава вето върху предоставянето на бронетранспортьори на Украйна, Александров коментира:

Според него промените в Конституцията изглежда все по-лоша идея. Една променена Конституция от тези хора, с тази свиваща се подкрепа, би било страшно нелегитимно, изказа мнението си социалният антрополог.

Щастливата за някои икономическа глобализация в момента е в агония, отбеляза Харалан Александров, като добави, че въпросът е какво ще произтече геополитически за България.

"Докато те сътрудничат по сглобяването на рамката, постоянно се лашкат вътре, критикуват се, тормозят се и се саботират. Всичко е театър. Истински важните решения са взети или предстои да бъдат взети и че те се консултират с други фактори. Веселата игра, на която сме свидетели, има за цел да омерзи едните повече от другите. Те в момента се потапят взаимно. /.../ Цялото това нещо стремително губи легитимност и не виждам как този процес може да бъде спряно, освен с някакъв голям успех, например ако ни пуснат в Шенген и ние се възрадваме на това", коментира той за отношенията в сглобката. Той добави, че същата радост ще предизвика и еврозоната.

"Напълно напуснахме класическото разделение между пазар и политика, между държавата и икономиката. Всичко се управлява в огромна степен политически. Трябва да разглеждаме икономиката като политика и политиката като бизнес", изказа мнението си още той в интервю за предаването "12+3".

"Надяваме се - ако обичат, да започнат да плащат някакви данъци в България и ако обичат, да допуснат да демонополизират цените на горивата, което е безобразие. Надявам се новите собственици да са по-читави. Политическите играчи в най-добрия случай могат да се надяват да са миноритарни съдружници на големите геополитически играчи. Най-вероятно ще е някаква голяма международна корпорация, надявам се да имат по-добри бизнес практики отколкото "Лукойл" поне по отношение на България", коментира социалният антрополог.

"Основното обвинение от другата група, от другата олигархична клика, към Пеевски е, че той краде на хората бизнесите. Писна му от тези обвинения, а и пострада през "Магнитски", и е решил наистина да им вземе нацяло истинският бизнес, а той е евроатлантизмът. Той нахлу там и няма спиране. Те са много ошашавени, защото той буквално ги маргинализира. Изведнъж се оказва, че досега другото е било балон и претенции, че било просто разказът, който няма управленска реалност".

"Този, който успее да мобилизира тази енергия, зад която стои един все по-мощен наратив за глобализацията като грандиозен провал, създаване на нарастващи неравенства, като отнемане на суверенитет и т.н. - този, който успее да го овладее и да поеме тези настроения, ще се радва на сериозна политическа подкрепа. По всичко си личи, че президентът е изключително добре позициониран. /.../ Едно такова вето ясно подчертава и закрепва неговата популярност и подкрепа в тази група, то се приема с овации от голяма част от населението. Те чакат такова нещо, те искат да видят българския Орбан и много вероятно е Радев да влезе в тази роля, когато мандатът му приключи. Всеки, който бие глобалистите, печели".

По думите му в условия на дълбока криза политическите фактори не могат да си позволят да оставят икономиката да се развива от само себе си. Фикцията за свободния пазар временно поне е изоставена, смята той. Според него от момента, когато решихме да създаваме пазарна икономика, тя седи като недостижим копнеж.