За периода от 1 януари 2020 г. до 24 ноември 2023 г. са подадени 75 805 молби за придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство, става известно от отговор на министъра на правосъдието Атанас Славов на въпрос от народния представител Петър Петров, показва справка на БТА в сайта на парламента.
За сравнение общият брой на образуваните преписки за придобиване на българско гражданство на основание произход и/или родител български гражданин през 2022 г. е 16 711, през 2021 г. – 15 809, а през 2020 г. са образувани 9639 преписки.
Също така за 2023 г., до 24 ноември, са образувани 1673 преписки за възстановяване на българско гражданство, през 2022 г. броят им е 3075, през 2021 г. – 3209, а през 2020 г. -1193.
Според статистиката за 2023 г., до 24 ноември, са образувани 252 броя преписки за освобождаване от българско гражданство, през 2022 г. броят им е 266, през 2021 г. - 295, а през 2020 г. – 171.
За 2023 г. са образувани 20 817 преписки за придобиване на българско гражданство на основание произход и/или родител български гражданин. От тях най-много са по молби на граждани на Турция – 5935 преписки, следвани от гражданите на Украйна – 3141, на Албания – 2992, на Република Северна Македония – 2990, на Русия – 2261, на Молдова – 1518, на Сърбия – 1151, на Израел – 361 и на граждани на Косово – четири преписки.
През 2022 г. са образувани най-много преписки - 4508 по молби на граждани на Украйна и 3031 преписки за граждани на Турция. През 2021 г. съответно са образувани най-много преписки – 3428 по молби на граждани на Република Северна Македония и 3133 преписки по молби на граждани на Украйна. През 2020 г. отново най-много преписки - 2551 броя са образувани по молби на граждани на Република Северна Македония.
Според данните, предоставени от Министерство на правосъдието за периода от 2020 г. до 24 ноември 2023 г., са образувани общо 2695 преписки за придобиване на българско гражданство на основание обща натурализация на граждани на съответните държави. Става въпрос за граждани на Русия, Украйна, Армения, Ирак, Сирия, Афганистан, Ливан, както и за лица без гражданство, такива с хуманитарен статут и със статут на бежанец.
„Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието разглежда преписките по реда на постъпването им, съобразно различните правни основания, на които са подадени. Най-голямо забавяне в решаването на преписките за българско гражданство е за лицата от български произход“, се казва в отговора на министър Атанас Славов. Той допълва, че причината за това е големият относителен дял на тези молби, както и установените „множество случаи на представяне на подправени и неистински документи, с които е удостоверено основанието за натурализация – български произход“.
Министърът обяснява, че поради това Съветът възлага допълнителни проверки по преписките на кандидатстващи на основание български произход, за да не се допуска натурализация на чужденци с подправени или неистински документи. Срокът, в който се извършват проверките на документите е около 8-9 месеца.
Разгледаните преписки от Съвета по гражданството за 2023 г., до 24 ноември, са 23 306, през 2022 г. те са 13 004, а през 2021 г. – 10 889. Неприключилите преписки от 2023 г., до 24 ноември, за придобиване на българско гражданство, за освобождаване и възстановяване от гражданство са общо 23 329, тези от 2022 г. са 17 579, а от 2021 г. има неприключили 8755 преписки, за които срокът за разглеждане е девет месеца, когато молителят е с български произход и 12 месеца, когато родителят е български гражданин.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)