Експерт: Спирането на старите коли в центъра на София няма да доведе до очаквания ефект

„Но влиянието, което оказват в околната среда, в градовете, може да се каже, че е една минимална част от всички останали замърсители, ако говорим за въглероден окис и въглероден двуокис“, обясни доц. Салиев.

От началото на месеца влезе в сила наредба, която ограничава влизането в центъра на София на най-старите автомобили. Забраната важи за колите с бензинов двигател, произведени преди 1996 г. и за тези с дизелов, произведени преди 2002 година.

По думите му, не може да се очаква голямо подобрение в качеството на въздуха, в следствие на въведената забрана, която ограничава влизането в центъра на града на стари автомобили.

Според него, за да оставят хората автомобилите, трябва да са създадени условия за привлекателен градски транспорт.

Той даде пример с проучване отпреди няколко години, което показва, че в големите градове в Европа, включително и в София, замърсяването от транспорт е около 17% от общото замърсяване.

„Не е въпросът да ограничим хората да пътуват, а да им създадем условия. Ако направим така, че пътуването да се извършва с възможно най-малко спирания, то тази мярка в един момент, ще се окаже, че може да отпадне. Когато автомобилът престоява, той отделя различно количество вредни емисии, а когато ускорява, това е режимът на работа на двигателя с вътрешно горене, в който се отделят най-много вредни емисии. Ако успеем да създадем условия на движение, които да гарантират минимален брой спирания – „зелени вълни“, координираме ли светофарните уредби по такъв начин, че да имаме най-малко спирания, ще решим една огромна част от проблема със замърсяването“, уточни доц. Салиев.

„Това е нещо, което не се смята да оказва толкова сериозно влияние. Друг е въпросът, че въпреки минималното замърсяване на фона на останалите замърсители – 17% е малко, но все пак има и частици, които сериозно увреждат здравето, въпреки малкия им процент“, добави доц. д-р инж. Дурхан Салиев.

Въглеродният отпечатък, който оставят автомобилите е огромен, ако се счете периода от производството му до неговото приключване като автомобил, каза пред Радио София доц. д-р инж. Дурхан Салиев от катедра „Двигатели, автомобилна техника и транспорт“ в Техническия университет.