Инструкции как хората да си потърсят правата за липсата на ток

Дължи се неустойка в размер на 30 лв., ако обект на клиент остане без снабдяване с електрическа енергия по вина на съответното дружество повече от 24 часа;

Дължи се допълнителна неустойка в размер на 20 лв. за всеки започнал период от 12 часа, през който клиентът е без снабдяване с електрическа енергия, ако преустановяването на снабдяването с електрическа енергия е с продължителност над 36 часа;

Важно: За клиентите на ЕРП Север срокът започва да тече след получаването от страна на електроразпределителното дружество на уведомление от клиента за прекъсването.

Необходима стъпка: Ако клиент остане повече от 24 часа без електрозахранване по вина на съответното дружество, той може да подаде до енергийното предприятие сигнал или жалба и да претендира неустойка.

Могат да се подават и колективни искове:

-при увреждане на колективни интереси на хората, например от едно населено място, квартал и т.н.;

-иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на гражданите;

-могат да се завеждат от представителни сдружения на потребителите.

При повредени уреди:

-претърпяна конкретна щета в резултат на преустановяване на електрозахранването, напр. повреден електрически уред;

- -в срок до 5 работни дни, считано от датата на събитието, клиентът писмено уведомява дружеството за причинените вреди;

-констатиране на нанесените вреди - в срок до края на следващия работен ден след получаване на сигнала, от дружеството изпращат свой представител проверка, за което в присъствието на клиента се съставя констативен протокол;

-възможност за доброволно уреждане на взаимоотношенията между клиента и дружеството по повод на констативния протокол;

-решаване на спора по съдебен ред при непостигане на съгласие.

Във връзка с многобройните запитвания на граждани от цялата страна, пострадали от липсата на ток часове и дни наред, омбудсманът Диана Ковачева изготви кратка инструкция за това, как да се потърси компенсация за причинените неудобства и претърпени вреди от електроразпределителните предприятия.

Омбудсманът предупреждава, че гражданите трябва да са проактивни и да потърсят правата си, като могат да го направят като подадат жалба или сигнал към съответното електроразпределително предприятие (ЕРП). Освен това, всеки, който смята, че е ощетен и всеки, който има допълнителни вреди, може да ги претендира и по съдебен ред.

Междувременно, проф. Ковачева отново настоя министърът на енергетиката и КЕВР да проверят дали електроразпределителните дружества са изпълнили своите задължения за поддръжката на мрежата и на сервитутните зони (неокастрените дървета, които скъсаха електрическите кабели). Именно заради немарливото отношение и неизпълнение на тези задължения стотици хиляди хора останаха без светлина и топлина.

„Не бива в никакъв случай да се допусне електроразпределителните дружества да се скрият зад общите си клаузи за непреодолима сила. Те имат задължение да си поддържат мрежите, да кастрят клоните на дърветата, така че да не късат кабелите, когато се натрупа сняг. Някой не си е свършил работата и не е справедливо институциите, в лицето на КЕВР и министерството на енергетиката, които трябва да направят проверка, да си прехвърлят топката“, е категоричната позиция на омбудсмана.

Според Общите условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на трите електроразпределителни дружества в страната („Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД):