„Станах да нахраня бебето. Изведнъж започнаха да ни бомбардират – силни експлозии, нещо ненормално. В онзи момент попитах мъжа ми дали ще умрем. Той ми каза да се успокоя, че ще събудя бебето. Експлозиите ставаха все по-силни и усещах, че нещо лошо ще се случи. Яхав ми каза „Няма да умрем днес”. Малко след това чухме гласовете на терористите под прозорците ни. Те се смееха, поздравяваха се, поощряваха се. Изведнъж отвориха прозореца. Преди това имахме нещо като разговор без думи с мъжа ми. Тогава за последно го видях. Той ми отвори вратата, за да избягам с бебето. Бягах с Шая в ръце през градината. Чувах ги зад себе си – бяха настървен ида убият мен и бебето. Стреляха по нас”, спомня си ужаса Шайли.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)