"Ледените ветрове и по тази линия са много силни", каза той. Икономистът изказа мнение обаче, че това не е толкова фатално. По думите му проблемите са другаде – да се намали дефицитът в следващите години, да се увеличават доходите по-бързо, както и да се увеличава икономическият растеж.
"Той не може да направи нищо повече от това, което е в момента – да промени данъчната политика. Но може да предложи някои дребни промени, за да увеличи събираемостта на данъците", смята той.
"Очевидно е, че в момента Асен Василев е с вързани ръце и крака от сглобката". Това заяви пред БНР макроикономистът проф. Боян Дуранкев – преподавател в УНСС, в коментар за бюджета за следващата година.
Проф. Дуранкев отбеляза, че инфлацията в България пада по-бавно от тази в еврозоната.
Според него "мечтата за влизане в еврозоната на 1 януари 2025 г." няма да се случи вероятно заради високото ниво на инфлацията.
"Не е разрешено на сегашния финансов министър да проведе някакви реформи, а нямам и увереност, че самото ПП-ДБ като управляваща сила са склонни да приемат такива реформи, тъй като в България олигархията ни е скъпа и богаташите си пазят имането", обясни икономистът.
"Периферна третокласна икономика – така се води българската икономика. Чакат ни десетилетия, докато достигнем средното ниво на качество, стандарт на живот, и трудови възнаграждения". По думите му няма шанс през следващите 20 години да влезнем в гръцкия сценарий - дългът да бъде над 60% от БВП.
И продължи: "Лъхат вече едни ледени ветрове от ЕС, където сме на прага на рецесията. Тъй като българската икономика е свързана пряко с европейската, нищо чудно това да повлияе доста сериозно върху това, което ще се случва на практика в българската икономика".
Проф. Дуранкев изрази надежда: "Като се освободят от тези пранги, които са им сложили, да започнат първо да говорят". Макроикономистът посочи и положителните страни на бюджета за следващата година: "Бюджетът е направен така, че гарантира и предполага известно увеличение на икономическия растеж, т.е. България да излезе от групата на страните с най-нисък икономически растеж, под 3%, и да влезе в групата страни със среден икономически растеж – над 3%. За да стане това обаче, явно трябва да се направят някои реформи. Едно от добрите неща е, че прекалено много се атакува сивия сектор, т.е. иска се изсветляване на икономиката.
Сивият сектор в България се води, според данни на Евростат, 33% от цялата икономика. ЕС иска изсветляване и в България. Третото положително нещо е, че най-накрая и в България ще се приложи директивата на Съвета на ЕС за гарантиране на минимално глобално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи. Четвърто - ако се изпълни, инфлацията ще бъде на ниво близко до изискванията на ЕС за влизане в еврозоната".
Според него засега никой не предлага сериозни промени и преход към европейски тип фискална и данъчна политика. По думите му, за да се напълни бюджетът и нещата в България да вървят по-добре, първо трябва да преминем към европейски тип на преразпределение на брутния продукт. Освен това той отбеляза и данъчното облагане – прогресивно данъчно облагане в повечето страни на ЕС и ниският плосък данък върху физическите лица и корпорациите в България.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)