Дъно няма. Парламентът е черна дупка

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Израждане и Руди Гела се набримчили да се правят на комедианти за пореден път. И за пореден път ще трябва да им кажем, че не стават.

А хората с психични заболявания са обект на подигравки от страна на институциите от десетилетия. Малко им беше това, трябваше и да изтърпят опитите на Израждане и Руди Гела да се правят на комедианти на техен гръб.

Щрауси с глава в пясък; и им е добре така. Колкото по-малко информация имат, толкова по-добре си живеят.

А това „лице“ на тази „държава“ днес се изплези на болните, подигра им се и им показа среден пръст.

Грижата за себе си е началото за промяната, колеги“.

И кому е нужно това?

Лафчетата, които си пускат на жената дòма или на приятелчетата си в кръчмата, да си ги пазят за тях си; публично те са лицето на държавата. Лицето, не задните части. Трябва да спрат да ги бъркат.

Някакви „депутати“ днес се подигравали на психичноболни пациенти, използвайки ги като нарицателно, с което да обиждат колегите си, за да се правят на интересни.

Официалната „помощ“ е подигравка. Няма какво да се лъжем.

По тази велика логика – се е появила след 1989 г.

___________

„Днес в Народното събрание гласувахме създаването на Временна комисия за защита на правата на психичноболните пациенти по инициатива на Стела Николова. Грижата за психичноболните хора в България е ужасяваща. Бюджетът е нищожен и цялата система, която има само един отговор - хоспитализиране, е средновековна. Имаме много работа.

Между другото, ето и депутатката Белобрадова изразява едно мнение, което аз имам отдавна и което смятам скоро да доразвия в тема – а именно, че в българската политика е пълно с хора, които – самите те – имат нужда от помощ. Хора с травми от детството (99% съм сигурен, че измежду копейките е пълно с такива), хора, намразили света и решили да му отмъщават, решили, че имат правото само да вземат от него, защото едва ли не той им е длъжен, заради отношението му към тях, хора без нормални родителски модели – насилие в семейството, бащи пребивали майките им, самите те били пренебрегвани деца, отделно от това, смятам, че е пълно с нарциси и социопати (две много различни неща, да не се бъркат), болното его на тези хора демонстрира много проблеми, желанието им за мъст над всичко… и още, и още.

Някакви хора в парламента решават да вземат да свършат някаква полезна работа и да помогнат на българи, чиито животи са засегнати от тежки проблеми. Веднага обаче едни други „хора“ в същия този парламент решават, че сега им е паднало да си правят шегички и се из**рат не само на труда на колегите си, но и насред цялото Народно събрание. Звучно и с плясък.

Преди 1989 г. хората с психични заболявания бяха затваряни в „болници“ по далечни краища в планини и горите тилилейски. Затова днес много от феновете на Израждане с пяна на уста обясняват, че „едно време не е имало луди“; по същия начин както и не е имало престъпност, според тях – беше забранено да се пише за нея, не я виждаха и затова смятаха, че я няма.

Първо това не е вярно за голямата част от хората с психични заболявания. Психичните заболявания не са едно и две. Те са спектър с различни тежести. Второ, дори да говорим за „такъв“ случай, то той – както знаете – има близки. Знаете, нали? И тези хора днес (понеже им е малко другото) трябваше да изтърпят и нефелните опити на копейките и Руди Гела да се правят на комедианти.

Аз знам, че това е травма. В нашата професия психичното натоварване е огромно и много колеги не съзнават, че излизат да се кривят в клоунади по темата, да се хилят и да се държат инфантилно, защото реално имат нужда от подкрепа и много от тях затъват в обсесивни, депресивни и други състояния.

Грижата за психичноболните в България е ужасяваща. Мнение на много хора, които са добре запознати с проблема. Няма превенция, няма наблюдение, няма звена за помощ на хора в риск, има само затваряне в „болници“ и толкова. Тъпчене с някакви изпилващи мозъка лекарства и държане далеч от обществото. Лечение? 0,01%... вероятно и по-малко.

По принцип, всеки има право на мнение, също така и на лична свобода. Когато обаче си народен представител, мнението ти обвързва институцията. Тоест, поведението им се тълкува ето така: не Драганчо и Петканчо, а БЪЛГАРСКИТЕ ДЕПУТАТИ се подиграват на психичноболните хора. И това вече е проблем.

Подигравките с хора, имащи заболяване, е типично за неособено развитите – било то възрастово малки, било умствено малки. Тези „депутати“ на възраст не са малки, остава да е другото. Но пък ние си го знаехме и преди, просто не знаехме колко е страшно положението на третия им етаж, между ушите. Сега имаха възможността да ни го покажат.

През следващите десетилетия помощта за хората с психични проблеми беше по-скоро доброволческа от организатори на групи за взаимопомощ, търсещи ноу-хау по разни чужди книги, правещи от нищо нещо и т.н. Но това е неприложимо само за определени случаи, до определено ниво.

Това, което не очаквах, е, че темата истински ще разтревожи много колеги и в пристъп на невроза, няколко депутати излязоха да се подиграват с психичните болести, да обиждат други колеги на "психичноболни" и да се смеят с пълен глас, докато се пляскат по крака. Пример за пляскане по краката е господин Костадин Костадинов.