ЕК публикува Доклад по Механизма за ранно предупреждение и Годишна стратегия за устойчив растеж за 2024 г.

Изпълнението на цикъла за 2024 г. на Европейския семестър следва да направи равносметка на текущото изпълнение на Националните планове за възстановяване и устойчивост и програмите по политиката на сближаване.

На 21 ноември Европейската комисия (ЕК) публикува Годишна стратегия за устойчив растеж за 2024 г. (ГСУР) и Доклада по механизма за ранно предупреждение. С двата документа стартира поредният цикъл на Европейския семестър за 2024 г., чийто фокус е представен в ГСУР. В документа се посочва дневният ред на социално-икономическата политика на ЕС, като се взема предвид променящата се макроикономическа, социална и геополитическа среда.

Докладът за Механизма за ранно предупреждение идентифицира 11 държави членки – Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция, чиито икономики изпитват дисбаланси или прекомерни дисбаланси през 2023 г. За тези държави Европейската комисия ще изготви задълбочени прегледи, което ще позволи поставянето на по-точна икономическа оценка за развитието на дисбалансите и макроикономическите рискове пред икономиките им. За Словакия също ще бъде изготвен задълбочен преглед, тъй като икономическият прочит на таблото с показатели в контекста на Процедурата при макроикономически дисбаланси посочва рискове от възникване на нови дисбаланси, в т.ч. по отношение на ценова конкурентоспособност, цени на имотите и дълговете на домакинствата.

Отново се следва структуриран подход, основан на четирите измерения на конкурентоспособността, съобразен с работата на ЕС за постигане на непрекъснат напредък към Целите на ООН за устойчиво развитие. Съобщението също така очертава ключовите аспекти на цикъла на Европейския семестър за 2024 г. Предвижда се това да бъде достигнато чрез насочване на политиките в четири основни взаимосвързани и взаимно подсилващи се измерения: околна среда, производителност, стабилност и справедливост.

Според заключенията на доклада, към момента, няма основание за провеждане на задълбочени прегледи за останалите държави членки, включително и за България. По-конкретно за България, както и за другите държави членки без дисбаланси, са идентифицирани макроикономически развития, които заслужават внимание, сред които ценова конкурентоспособност, динамиката на дълга на домакинствата и силният растеж на цените на имотите. Очаква се номиналните разходи за труд за единица продукция да продължат да нарастват съществено. Отчита се, че номиналният растеж на цените на имотите се е успокоил, но остава висок. Въпреки, че темпът на вземането на заеми от домакинствата остава непроменен, равнището на дълг на домакинствата остава стабилно, с тенденция да намалява. Силната външна позиция и продължаващият процес на номинална конвергенция смекчава рисковете.

Текущото изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, включително въвеждането на специални глави за REPowerEU в националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки, Инструмента за техническа подкрепа и използването на фондовете на политиката на сближаване, продължава да играе централна роля при оформянето на програми за реформи и инвестиции във всички държави членки.