В България са дошли да живеят повече хора през 2022 г., отколкото са напуснали страната

Проектът е публикуван на портала за обществени консултации.

Има дълбоки различия в качеството на живота и икономическото развитие между областните центрове в България, отчетоха от Института за пазарна икономика.

Осъществяването на този приоритет е неразривно свързано със засилването на ролята на регионалната политика и обвързване на плановете за регионално развитие с нормализирането на вътрешно миграционните процеси.

Конкретните мерки в това отношение според стратегията включват:

1. Намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие

3. Мобилизиране на регионалните и местни институционални възможности и ресурси в изпълнение на политиката за регионално развитие

4. Провеждане на диференцирана регионална политика в изостаналите райони

6. Оптимизиране на концентрацията на населението в големите градове и столицата

7. Разработване на програма за решаване на проблема с "гетоизацията" чрез създаване на градоустройствени планове в кварталите с концентрация на бедност, рехабилитация на тези квартали, осигуряване на техническа инфраструктура и др.

8. Насърчаване на заетостта и инвестициите в селските райони с цел задържане на младите хора и преодоляване на тенденцията на застаряване на населението в тях

9. Подобряване на транспортната, търговската, социалната и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните райони за задържане на населението в тях

10. Опазване и поддържане на екологична и ергономична среда за живот

Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика

Обичайното си местоживеене от чужбина в България са променили 40 619 души през 2022 година. Относителният дял на мъжете е 55,5 на сто, а на жените - 44,5 на сто. Сред дошлите да живеят в страната, 14% са във възрастовата група 0-14 години, 75,5% са между 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10,5% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23,1 на сто), Германия (12,1 на сто) и Сирия (9 на сто). Това сочат данни на Националния статистически институт, оповестени в Проект на отчет за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.)

На 17 ноември стана известно, че общо 314 285 са българските граждани, които са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година в периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 000, или 14,9 на сто, следва Германия - 41 000, или 13,1 на сто, Испания - 27 000, или 8,7 на сто, и Гърция - 27 000, или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина. Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ.

През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44,5 на сто са мъже и 55,5 на сто - жени. Преселилите се във възрастовата група 0-14 години са 18,6 на сто, хората на възраст 15-64 години - 62,9 на сто, а тези на 65 и повече години - 18,5 на сто от мигриралите. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (41,1 на сто), следва направлението "село - град" (25,1 на сто) и "град - село" (23,6 на сто). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 10,1 на сто от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене София (столица) - 17 196. С най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са от областите София - 13 на сто и Благоевград - 7,2 на сто. Най-малко преселили се в София са от областите Разград и Силистра - по 0,7 на сто и Търговище - 0,8 на сто.

Крайно неравномерното стопанско развитие на страната води и до съществени разлики в благосъстоянието на населението по места и голямата разлика между столицата и всички останали областни градове в България в разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. За София (столица) той е 45 000 лева и това е единственият център, чийто относителен БВП е над средната за страната стойност от 20 200 лева на човек.

Ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата изисква мобилизиране на сериозни институционални и организационни ресурси, насочени към оптимизирането на жилищната политика, градоустройствените планове, инфраструктурата и др, се посочва в проекта на отчет за изпълнение на актуализираната национална стратегия за демографско развитие.

2. Възраждане на селските райони – състоянието на българското село изисква създаването на алтернативна заетост на основата на природните ресурси, туризма, местните услуги. Решенията трябва да се търсят и в подобряване на достъпа за работа в близките градове, което да задържи населението в селските райони и да ги превърне в привлекателно място за работа и живот.

5. Разработване на цялостна програма за икономическо и социално развитие на пограничните и полупланинските райони, в която водещо място да заемат привличането на инвестиции и развитието на трансгранично сътрудничество между населените места от двете страни на границите

По отношение на целта за разработване на адекватна миграционна политика, в стратегията се отчита, че през 2022 г. Министерството на иновациите и растежа започна две важни инициативи с цел стимулиране на международното сътрудничество посредством увеличаването на съвместните инвестиции и усилия в търсенето и разработването на нови средно- и високотехнологични решения за справяне с някои от съвременните предизвикателства и привличането на чуждестранни граждани на българския пазар на труда. Това са Стартъп визата (StartUp Visa) и Синята карта (Blue card).

С постановление на Министерския съвет от 07.10.2022 г. е приета Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен "Стартъп виза". Стартъп визата представлява удостоверение, което позволява на инвеститори извън ЕС да развиват високи технологии в България, да наемат български таланти и да създават работни места. Удостоверението е официален документ, който дава възможност за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденци, които искат да развиват иновативен или високотехнологичен бизнес у нас.

След приемането на наредбата бяха проведени редица срещи с представители на различни институции в страната с принос към организацията за провеждането на административната услуга, сред които МВР, МВнР и ДАНС. Установена е комуникация с представители на браншови организации, професионални и други организации на бизнеса с цел сформиране на експертни съвети при провеждането на процедура по издаване на удостоверенията.

Що се отнася до т.нар. Синя карта - тя представлява механизъм за обработка и издаване на разрешително за работа за висококвалифицирани специалисти от държави извън Европейския съюз (ЕС). Новата "бърза писта" се прилага за заявяване на групи от минимум 10 служители и е предназначена за компании, които целят релокиране на офиси и техните служители от страни извън ЕС. Разрешителното за работа позволява висококвалифицирани специалисти с висше образование от трети страни да работят у нас до 4 години.

За петте месеца на 2022 г., в които МИР е съдействало за бързата процедура, от нея са се възползвали 203 служители на различни компании. Планират се допълнително стъпки за оптимизиране на процедурата както по отношение на сътрудничеството с предприятията преди подаването на документите, така и по отношение на дигитализиране на етапи от обработката и потоците на информацията между административните структури.

В допълнение, в края на 2022 г. с Решение на Министерския съвет от 15 декември 2022 г. е приета Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. (ИСИС 2021-2027), чието изпълнение следва да превърне България в иновативна, интелигентна, зелена, цифрова и свързана страна чрез нова обща политика за взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите. Стратегията разчита изключително на активното сътрудничество в регионален, национален и международен план, така че напредъкът във всяка от петте тематични области ("1. Информатика и ИКТ"; "2. Мехатроника и микроелектроника"; "3. Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии"; "4. Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии"; "5. Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика") да придобие устойчив, ефективен и капитален характер посредством изграждането на добре функциониращи екосистеми.

Институтът за икономически изследвания към БАН разработва научно-приложен проект "Българската миграция в началото на ХХI век – детерминанти, квалификация, устойчивост на завръщането". Проектът ще бъде завършен през тази година. Очаква се да бъдат категоризирани типовете мигранти от гледна точка на изпращащата страна - потенциални, завърнали се, циркулярни, трайно установили се в чужбина. Групиране на социо-демографските и икономическите характеристики на мигрантите в зависимост от техните нагласи - да заминат, да останат или да се завърнат. Идентификация на нивото на образование, практикувани професии и трудова реализация на българите, установили се в чужбина, в сравнение с други мигрантски общности и с населението в страната, определяне на устойчивостта на завръщането и на конкурентоспособността на завърналите се по време на престоя им в чужбина, са също сред целите на проекта.