Обявиха присъдата на Николай от Сопот, пребил приятелката си и оставил я да умре

На следващия ден Николай Танчев изпратил майка си до стадиона, за да види защо Марияна все още не се е прибрала. Тя му обяснила, че жена е починала и полицаите не пускат никого. "Аз скочих веднага и до спортната зала ме задържаха", обясни той.

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване пред Апелативния съд в Пловдив.

"Продължихме, но краката ѝ се подкосяваха. Почнах да я нося 15-20 метра, спирах за почивка и така до стадиона. Има една врата с дупка, промушваме се през нея и минаваме за по-пряко. Помогнах ѝ, но там отново падна. Занесох я на тревата да я оставя, защото повече нямах сили", каза Николай. Ризата на приятелката му била разкопчана, но мъжът отрече да я е късал. Едно от момчетата отново дошло и двамата облекли Марияна с тениската на Танчев. "Оставихме я да се оправя. Има си ключ, да се прибере. Оставаха 300-400 метра поне", посочи подсъдимият.

4 г. затвор при първоначален общ режим получи 47-годишният Николай Танчев от Сопот. Окръжният съд в Пловдив призна мъжа за виновен в това, че с особена жестокост е убил приятелката си Марияна Кръстева, на 58 г. Той ѝ нанесъл удари, след което я оставил на стадиона в града, където по-късно издъхнала от нараняванията си. И двамата били пияни, а кръвта на починалата жена са регистрирани 2,78 промила алкохол.

В днешното съдебно заседание лекарите бяха категорични, че смъртта на жената е настъпила в резултат на черепно-мозъчна травма, причинена ѝ от удари с ръка или крак. По тялото ѝ има и наранявания, но фаталните травми не са от тях. Според лекарите всяко от отделните увреждания по главата на жената можело да доведе до смърт, но съвкупността им е допринесла за тежкото състояние на пострадалата.

На 6 август м.г. и двамата консумирали алкохол, преди да отидат на гости на свой приятел, където се черпели с ракия. "Не сме се карали, само я предупредих да внимава колко пие, защото трябва да се прибираме", спомня си Николай Танчев. Към 23 ч. тръгнали към вкъщи, а Марияна залитала доста. "Не сме се обиждали, нито удряли. Казах ѝ, че съм я предупредил, тя мълчеше. Вървях малко пред нея, по едно време се обърнах и я видях паднала по гръб", разказа подсъдимият. Три момчета ги видели и предложили помощ, но двамата отказали. Николай вдигнал приятелката си и продължили по пътя. Ситуацията се повторила малко по-надолу на улицата и Танчев се развикал. Същите момчета този път му помогнали да изправи пияната жена.

Съдебният състав, начело със съдия Екатерина Роглекова, оправда Танчев по обвинението за умишлено убийство с особена жестокост. Магистратите приеха, че той не е искал да убие Кръстева и го признаха за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост след умишлено нанесена тежка телесна повреда.

Танчев призна, че по пътя е ударил 2 шамара на приятелката си с оправданието, че трябвало "да се стресне малко и да стъпи сериозно". Отрича да я е влачил по земята, да са се карали в дома на приятеля си или да е видял кръв по нея. Съдия Роглекова обаче прочете старите му показания, където историята е друга. Шамарите започнали още с излизането, придружени със "Ставай, ма, пикло". По пътя към стадиона Николай Танчев ударил Кръстева още няколко пъти, а на самото игрище побоят бил сериозен. "Хванах ѝ блузката, тя се скъса, ударих я 4 пъти и я дръпнах за косата. Освен шамарите, един път ритнах Марияна по задника. От джуките и носа ѝ течеше малко кръв, видях чак на стадиона, където беше осветено. Не съм я ритал и не съм я удрял с юмруци в главата", казал той след задържането си. Пред съда Николай отрече това да е истината и обясни разликите с полицейско наислие. "Само 2 шамара съм ѝ ударил. Казах друго, защото ядох бой в полицията в Карлово. Казаха ми: "Покажи как ѝ би главата в земята, защото ще ти покажа аз". И се уплаших. Те после са писали този разпит", твърди мъжът.