Проф. Амелия Личева е новият декан на Факултета по славянски филологии на СУ

На състояло се Общо събрание проф. дфн Амелия Личева беше избрана за декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със 114 гласа "за" от общо 120. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

Амелия Личева е възпитаник на Софийския университет "Св. Климен Охридски". Завършила е българска филология през 1991 г., а през следващата година печели редовна докторантура в Катедрата по теория на литературата. Неин научен ръководител е проф. Никола Георгиев. Специализирала е в Централноевропейския университет в Будапеща. От 1993 г. е хоноруван асистент по теория на литературата, а от 1997 г. е щатен преподавател в същата катедра. В последните осем години е била ръководител на Катедрата по теория на литературата и заместник-декан по международната дейност, и е отговаряла за магистърските програми във факултета. Ръководител е на магистърската програма "Преводач-редактор".

Главен редактор е на "Литературен вестник", редактор е в списание "Литературата". Член е на редколегията на списание "Чуждоезиково обучение". Член е на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител е на отличията "Златен лъв" за издателски проект за тома "Теория на литературата: от Платон към постмодернизма", Почетен знак на Столичната община (2007 г.), Рицар на книгата на Асоциация "Българска книга" в категорията "Печатни медии - вестници и списания" за 2016 г. Носител е на наградата "Христо Г. Данов" за 2018 г. в раздела "За представяне на българската книга", както и на Първа награда в раздела "Хуманитаристика" на "Портал Култура" за 2020 г. Като поетеса е носител на Националната литературна награда "Биньо Иванов" за принос в развитието на българския поетически синтаксис за стихосбирката "Зверски кротка" и на Националната награда "Константин Павлов" за "Потребност от рециклиране".

Научните ѝ интереси са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Автор е на теоретичните книги: "Истории на гласа" (2002), "Теория на литературата" (в съавторство, 2005), "Гласове и идентичности в българската поезия" (2007), "Политики на днешното" (2010), "Кратък речник на литературните и лингвистичните термини" (в съавторство, 2012), "Литература. Бинокъл. Микроскоп" (2013), "Световен ли е "Нобел"?“ (2019), "Теория на литературата. Новият век" (2021).