Няма я вече причината за специалното данъчно третиране на хотели и ресторанти

[1] Те в общия случай съставляват приблизително ½ от всички разходи на туристите за цялата почивка.

Интересен поглед към възстановяването на туризма дават експерименталните данни на Евростат за употребата на платформи за наеми от споделената икономика.

Туризмът без съмнение беше отрасълът на българската икономика, засегнат най-тежко от ковид-пандемията и ограничителните мерки. Спирането на полетите, изчезването на чужденците и страхът от заразяване на публични места доведоха до невиждан спад на туристите, нощувките и приходите до степен, че години икономически ръст в туристическите общини беше изтрит.

Важно е да отбележим също, че тази динамика се случва на фона на намаляване и на броя на чуждите посетители от 3,1 млн. души през лятото на 2019 г. до 2,7 млн. души през 2023 г. С други думи годините на ковид и войната все пак са се отразили в спад на популярността на страната за чужденците през летния сезон, но част от спада е заместен от повече летуващи българи. Значителна промяна има и в приходите от нощувки[1] - докато през лятото на 2019 г. приходите от нощувки са били 1,172 млрд. лв., то през лятото на 2023 г. вече достигат 1,511 млрд. лв. или ръст от 29%. Прякото сравнение на приходите е трудно на фона на инфлацията, но дава обща насока за тенденцията на развитието на сектора.

Областната динамика сочи към неравномерен темп на възстановяване в различните региони на страната. Трите черноморски области - Бургас, Добрич и особено Варна, все още остават зад предкризисната си равнища на туристическа активност, поне представена през броя на нощувките. На този фон обаче София и Пловдив, където е съсредоточена по-голямата част от останалата туристическа дейност, вече са задминали равнищата от 2019 г., което сочи към по-бързо възстановяване на сегмента на градския туризъм, подкрепен и от връщането на нискотарифните полети.

Последните достъпни данни се отнасят за 2022 г., тъй че очаквано в тях личи по-бавно възстановяване спрямо 2019 г. в сравнение с данните за изминалото лято. Интересно е обаче разпределението в отделните области - през 2022 г. 873 хил. нощувки в Бургас са били реализирани през платформи от споделената икономика, а на второ място е столицата със 678 хил. нощувки, 440 хил. във Варна. 191 хил. в Благоевград и 154 хил. в Пловдив. Ако съдим по отношението спрямо общия брой нощувки в областите, наемането на апартаменти и стаи през платформите е видимо по-популярно за градски туризъм, отколкото за почивки по морето. Данните също така ясно сочат, че твърденията за отказ от ползване на онлайн платформите в полза на традиционните хотелски услуги след пандемията у нас са силно преувеличени. Въпреки че употребата им все още не е достигнала нивата отпреди 2020 г., те по-скоро следват общите тенденции в туризма, но и запазват своя дял.

Руската война в Украйна също имаше своето негативно отражение. Въпреки това показателите за лято 2023 г. сочат към почти пълно възстановяване на равнищата преди кризата. Слуховете за смъртта на онлайн платформите за краткосрочен наем също изглеждат силно преувеличени, пише Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, цитиран от dir.bg.