Малко над 314 000 български граждани са се върнали в родината си за последните 40 години

Вътрешната миграция на населението през периода 2011 - 2021 година

Пристигнали/завърнали се от чужбина през периода 1980 - 2021 година

Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ.

Етническата структура на завръщащите се български граждани е сходна с етническата структура на населението – 84,5 на сто от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9,6 на сто - към турската, и 2,3 на сто - към ромската.

Към 7 септември 2021 г. населението на България е 6 519 789 души. В периода между двете преброявания, 2011 - 2021 г., населението на страната намалява с 844 781 души, или с 11,5 на сто.

Общо 314 285 са българските граждани, които са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година в периода 1980 - 2021 г., и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил., или 14,9 на сто, следва Германия - 41 хил., или 13,1 на сто, Испания - 27 хил., или 8,7 на сто, и Гърция - 27 хил., или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина.

Към 7 септември 2021 г. 354 138 души са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Българските граждани, завърнали се в страната през наблюдавания период, са 314 285, или 88,7 на сто от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52,4 на сто), а жените - 149 452 (47,6 на сто). Най-висок е делът на хората на възраст 40 - 49 навършени години към 7 септември 2021 г. – 20 на сто, или всеки пети от завърналите се в страната.

Към 7 септември 2021 г. 395 690 души са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54 на сто, а мъжете - 182 132, или 46 на сто от мигриралите. Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: "от градовете - в градовете", "от градовете - в селата", "от селата - в градовете" и "от селата - в селата". За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.

Най-много български граждани са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил., или 14,9 на сто, следва Германия - 41 хил., или 13,1 на сто, Испания - 27 хил., или 8,7 на сто, и Гърция - 27 хил., или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български граждани през 2020 и 2021 г. - 49 377 души.

Преброяването се проведе от 7 септември до 10 октомври 2021 г. Изданието съдържа данни за основните демографски, етнокултурни, здравни и социално-икономически характеристики на населението, за миграцията и за местонамирането на работното място/учебното заведение на заетите и учащите лица.

През периода 2011 - 2021 г. 224 хил. души, или 56,6 на сто от всички мигрирали, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. Хората, преселили се от градовете в селата, са 88 хил., или 22,1 на сто, следват мигрантите по направлението от селата към градовете - 62 хил., или 15,6 на сто. Най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго - 22 хил., или 5,7 на сто от всички мигрирали хора.

Чуждите граждани, пристигнали в страната през наблюдавания период, са 39 853 души. Мъжете са 15 808, или 51,3 на сто, а жените - 15 030, или 48,7 на сто. Преобладават гражданите на страни от Европа – 77,4 на сто, и Азия – 17,8 на сто, от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София (столица) – 33,4 на сто, Варна – 13,8 на сто, и Бургас – 11,5 на сто.