„В своята практика Върховният административен съд нееднократно е посочвал, че за съставомерността на деянието по ЗПКОНПИ е достатъчно да е налице формално нарушение на императивната законова разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи висши публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии“, са част от мотивите на върховните съдии.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)