Евродепутатите реагираха противоречиво на докладите на ЕК за напредъка на Западните Балкани по пътя към ЕС

Продължаващата поляризация между управляващите партии и опозицията попречи на парламента да функционира правилно, пише в документа.

Евродепутатите отправиха критики относно връзките на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик с Русия, на което приписаха „индиректната препоръка“ на ЕК за отваряне на преговорите.

Германският евродепутат Михаил Галер заключи, че ЕС трябва да се подготви за разширяването от финансова гледна точка.

Политиката на мир спрямо Сърбия и подценяването на действията ѝ трябва да приключи, защото не води до нищо и ще има ефект върху региона, предупреди днес хърватският евродепутат и докладчик за Черна гора Тонино Пицула.

Представените днес доклади на Европейската комисия за напредъка на страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия по европейския път предизвикаха противоречиви реакции сред присъстващите депутати относно докладите за Сърбия и Босна и Херцеговина.

Местните избори в сръбските общини в Северно Косово през април бяха бойкотирани от косовските сърби и в резултат за кметове бяха избрани косовски албанци. Встъпването им в длъжност в сградите на кметствата бе придружено от протести и сблъсъци между сръбското население и представители на мироопазващата мисия на НАТО в Косово КейФОР.

Пицула отбеляза, че посоченият от ЕК напредък на Сърбия в хармонизирането ѝ с външната политика на Европейския съюз е изненада, тъй като „преди година бе отбелязано, че е изостанала в това отношение“. По думите му, най-важното условие, което Сърбия все още предстои да изпълни, е въвеждането на санкции срещу Русия.

В доклада си за Сърбия ЕК посочва, че за да напредне в преговорите за членство в ЕС страната трябва да изпълнява ангажиментите си по споразуменията за нормализиране на отношенията с Косово, чиято независимост, обявена през 2008 г., не е призната от Сърбия и пет страни членки на ЕС. Някои от евродепутатите изразиха мнение днес, че отношението на ЕС към Белград и Прищина е различно.

Северна Македония не е отбелязала значима промяна, че Европейският съюз да започне същински преговори за евроинтеграцията на западната ни съседка. Част от причините се корени в отказа от конституционни промени, включително вписването на българите в основния закон, става ясно още от доклада на Европейската комисия.

Докладчикът за Сърбия Владимир Билчик отбеляза, че посланието на ЕС към Сърбия е, че на парламентарните избори на 17 декември страната трябва да избере парламент, който да се фокусира върху реалните реформи – в законодателството, във външната политика, включително и въвеждането на санкции срещу Русия, както и нормализация на отношенията между Белград и Прищина.

„Трябва ясно да покажем на президента Додик, че не може да седи на два стола едновременно, не можеш да казваш, че искаш да се присъединиш към ЕС, докато си на посещение на външния министър на Русия Сергей Лавров. Очакваме да направи ясен избор“, посочи Вайц.

„Трябва да намерим начини да задоволим нуждите на новите страни членки, както и интересите на настоящите. Имали сме успех в тази посока в миналото. Имахме голямо разширяване през 2004 г. и 2007 г. с повече от 100 хиляди граждани. Този път със сигурност ще бъдат по-малко“, отбеляза Галер.