Оформя се нов технологичен елит: Възходът на изкуствения интелект е неизбежен, промените също

"Има един риск, който все още не можем да назовем. Това е съвсем друг вид парадигма – влиянието на когнитивно ниво върху деца и хората като цяло.“

Какво е решението на тези предизвикателства?

В центъра на технологията е човекът, а що се отнася до изкуствения интелект – той е множител на възможностите, но и на лошите намерения.“

Накратко – образование, адаптация и смяна на професията, ако има нужда. Валентино Мегале, директор на XRSI Europe и главен изпълнителен директор и съосновател на Softcare Studios, отива по-далеч и обръща внимание на съдържание в дигитална среда.

При първия вид промяната е свързана с персоналните възможности. Винаги, например, е имало елити, формирани по различни критерии: финансов, аристократичен или партиен принцип, пише economic.bg.

Третото ниво на влияние, където изкуственият интелект има потенциала да повлече след себе си много сериозни промени, е държавното.

"В момента се формира нов елит – технологичен, който не е затворен в рамките на конкретна държава, а е глобален. Натрупаният капитал (като знания и умения за боравене с AI) ще направи топ експертите в света недостижими, а средните – ненужни“, обяснява Димитров.

Трябва да приемем промените и да прегърнем новите технологии с изкуствен интелект. И това дори не е въпрос на избор, тъй като възходът на AI просто е неизбежен. Забавим ли се, ще изостанем безвъзвратно – било то на личностно ниво или от гледна точка на компания или държава. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията AI N’ CYBER 2023, която се организира за четвърти път от Дигитална национална коалиция в партньорство с economic.bg и Фондация „Конрад Аденауер“.

Затова, когато говорим за изкуствен интелект, най-предизвикателното нещо е да регулираме тези технологии, казва той. Рамки са нужни и за да предотврати монопол над тези AI технологии. В момента изкуственият интелект се развива не в университетите, а от шепа компании, които притежават данните ни.

Мигновен пример може да бъде даден с Китай, където личната неприкосновеност на индивида е силно занижена, а благодарение на здравата си хватка и масово наблюдение държавата е натрупала огромни количества данни през последните десетилетия. Данни, които днес служат за усъвършенстването на алгоритмите.

На организационното ниво, продължава той, са компаниите. По примера с елитите, на тази плоскост също се утвърждава нов клас – „безгранични компании“, които са способни да растат много повече, да са навсякъде, а победителят в дадена ниша да е само един.

По думите му добрата новина е, че „никой не е в час“. Всички са на стартовата линия и от тази гледна точка България има шанс да се нареди сред успешните – ако прегърне промените. Парадоксът е, че докато имаме добра IT индустрия, която се грижи за дигитализацията на компании по цял свят, в същото време нивото на цифровата трансформация тук е ниско, а масово хората са дигитално неграмотни.

Твърдението, че AI ще вземе нашите работни места е невярно и преувеличено. „Не, хората, които използват изкуствен интелект, ще вземат нашите работни места, ако ние не сме се научили да си служим с него“, коментира Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ, българската софтуерна асоциация.