Касичката, джобните и децата
Нуждата от финансовата грамотност
Джобните са мини урок по лични финанси. В тях можем да вплетем уроците за разпределението и планирането на разходите, за спестяванията, за изкарването на лични пари и инвестициите дори, каза Тодорова.
Светът се развива динамично и независимо каква форма на пари и активи ще имаме в бъдеще, финансовата грамотност и добрите финансови навици са сред уменията, които ще трябват на всяко следващо поколение, във всяка професия, коментира Тодорова.
***
От 1925 г. на 31 октомври се отбелязва Световният ден на спестовността. Идеята за честването на деня е предложена по време на първия на Световен конгрес на спестовните банки в Милано, Италия (26-31 октомври 1924) от проф. Филипо Равица от Италия, директор на създадения през същата година Международен институт на спестовните банки. Целта е да бъдат информирани хората, че е по-добре да спестяват парите си в банка, отколкото да ги държат вкъщи, посочва отдел "Справочна" на БТА. До 1948 г. проф. Филипо Равица е директор на Международния институт на спестовните банки и негов почетен директор до смъртта си на 14 септември 1957 г.
Често парите са тема-табу в семейството от незнание или от страх, че можем да направим децата меркантилни. Не дискусиите за парите могат да „развалят“ ценностната система, а липсата на такъв разговор. Това коментира за БТА финансовият експерт и инвестиционен директор в компания за дялови инвестиции Наталия Тодорова. Целта на разговорите за парите и личните финанси е да изградят отговорни потребители и хора, които се справят успешно с управлението на личните си финанси като възрастни.
В партньорство с издателство Carrot Тодорова прави първия образователен проект през 2021 г. Екипът анализира подробно резултатите от изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за финансовата грамотност на 15-годишни младежи, в което България е на 16-о място от 20 държави.
В тази възраст обикновено децата вече имат своя касичка и лесно възприемат идеята за спестяването, смята експертът. Можем да стимулираме детето да събира пари за желана играчка или за покупка, свързана с неговото развитие или интерес, обясни Тодорова. Според нея мотивацията детето да знае, че има свобода за какво да изхарчи тези пари, е много ценна
Взимайки като база анализа от изследването и проблемите, които то поставя, се появяват образователните карти. Те представят информация и обясняват термини и процеси в няколко тематични категории, например, какво са парите, какво правят банките, какво представляват данъците, кой плаща пенсиите, какво е инфлация, какви финансови инструменти има и др. Освен полезна информация, комплектът включва казуси и задачи, с които родители и деца допълнително да работят по темата. В една от задачите ученикът трябва да изброи няколко неща, които са инвестиция и които са разход. В друга - детето трябва да пресметне печалбата си от финансов инструмент или да направи изчисления, свързани с покупки.
Дълги години Наталия Тодорова работи за една от най-големите компании в България за управление на спестявания и инвестиции, където ръководи отдела за клиенти. Комуникацията с хора, които търсят решение за спестяванията си, ѝ помага да очертае трудностите, страховете и стереотипите, с които се сблъскват възрастните. Постепенно тя стига до идеята да помага за информираността и финансовата грамотност на подрастващите.
Изграждането на положителни потребителски навици следва да започне при децата на възраст между четири и шест години – най-вече през пазаруването и разграничаването на нужди и желания. Много родители се сблъскват с необходимостта често да казват „не“ на поредното настояване за играчка или лакомство. Можем да използваме тези моменти, за да обясним защо не можем да имаме всичко веднага, защо е важно да планираме своите разходи и как да ги приоритизираме.
На въпрос дали трябва да караме детето да си води отчет за разходите тя уточни, че при възрастните това е досадно, но полезно. При децата не е необходимо и би се възприело като поредното задължение. Вместо това можем всеки ден да обсъждаме с ученика какво си е купил през изминалия ден с джобните, дали са му стигнали, успял ли е да спести, съветва Тодорова.
По-късно Тодорова води обучения и консултации за това как родителите да общуват с децата си за финанси в различните възрасти. Често гостува в открити уроци в училища, където говори с децата за семейния бюджет, за историята на парите, за инвестиции и икономика. По думите ѝ сред учениците се вижда интерес към тези знания, когато информацията е поднесена по правилния начин. Експертът вярва, че в българското образование трябва по-сериозно да присъстват темите за финанси, предприемачество и инвестиции.
Съветът на експерта е преди първи клас да подготвим детето какво представляват парите, как се пресмята с тях, как да прави покупки. Целта е в училище то да разполага с джобните си и да има самочувствието да борави самостоятелно със свой личен бюджет.
Тодорова е автор на комплект карти за финансова грамотност на ученици, а в момента подготвя нов образователен продукт за по-малки деца. БТА потърси мнението ѝ по темата във връзка със Световния ден на спестовността, който се отбелязва на 31 октомври.
Тодорова обръща внимание, че в момента темата за финансовата грамотност е основно ангажимент на родителите, а в изследването на ОИСР се вижда яркото различие в нивото на децата спрямо доходите и образованието на семейството. Звучи логично, но като общество нашата задача трябва да бъде да търсим как да повишим културата на онези деца, чиито семейства не се справят у дома, казва тя. И тук би била приобщаващата роля на образованието, коментира експертът.
Волно или не, темата за парите присъства във всяко семейство. Децата наблюдават родителите си, присъстват на разговори за разходи и сметки, виждат как пазаруваме или теглим пари от банкомат, посочи Тодорова. Осъзнатият разговор за финансите има за задача да обясни на децата всичко това на достъпен език и да им помогне да развият правилните финансови навици. Това започва още от предучилищна възраст, смята специалистът.
)