„Качеството на законодателството и на законодателния процес е един от основните елементи на правовата държава. Законите да са ясни и предвидими, съгласувани, изпълними, публикувани, е част, както казва Лон Фулър, от вътрешния морал на правото", заяви министър Атанас Славов в приветственото си слово към научната конференция „Предизвикателства пред правното регулиране в България", организирана от юридическия факултет на УНСС, съобщават от пресцентъра на министерството.
Какво е възможното решение?
Доклади на конференцията изнесоха доц. д-р Бойка Чернева (УНСС), Доц. д-р Николета Кузманова (СУ „Св. Климент Охридски"), доц. д-р Христо Паунов (УНСС).
Доц. д-р Славов напомни и за казаното от Венецианската комисия, че „самият законодателен процес трябва да е прозрачен и представителен, така че създаденото законодателство да отговаря на принципите на правовата държава". Но това далеч не винаги се случва, посочи министърът и даде пример с последни изменения в основополагащия за третата власт Закон за съдебната власт (ЗСВ), свързани с механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници.
А именно: „Прави се една законодателна промяна, после втора, накрая трета, която да поясни първите две, защото на някого нещо не му било ясно. Очевидно има проблем, има инфлация на законодателството". В тази връзка Атанас Славов отчете обективните трудности - че към националното законодателство се поставят все повече изисквания да е в съзвучие с европейските препоръки и стандарти, с правото на ЕС, което пък води до често отнасяне на казуси към Съда на ЕС и до осъдителни решения, които налагат промени в законодателството.
„Имаме и над 180 неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека, част от тях предвиждат законодателни промени, които ние системно не успяваме да подготвим през последните няколко години и поради турбулентния политически процес", каза доц. д-р Славов.
„Преди няколко години беше въведена оценката на въздействието на законодателството, беше подобрен механизмът на обществените консултации на законопроектите, внасяни от изпълнителната власт, т.е. има опит поне от страна на изпълнителната власт да канализира процеса", заяви министърът. Но резултатът е активизиране на законодателстването пряко през Народното събрание, т.е. опит да се заобиколят тези процедури. А твърде широко отворената врата води до внасянето в НС на законопроекти във всякакви посоки, включително и с нюанс на частен или лобистки интерес, подчерта министърът.
По темата за предложения проект за промени в Конституцията Атанас Славов напомни, че критиките на Венецианската комисия към текстовете за съдебната реформа, разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС), за устройството на самия ВСС са „много малки, ясни, конкретни възможни за изпълнение". Това показва, че диалогът с европейските юрисдикции и различни европейски органи може да съдейства за подобряване на нашето законодателство, „стига адекватно да организираме процеса по приемането му и да адаптираме основните идеи и препоръки така, че да ги впишем в нашата законодателна рамка, а не просто да ги привнесем", заключи министърът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)