Астероиден прах е причинил 15-годишна зима, довела до края на динозаврите, установи научно изследване, цитирано от АФП. Досега се знаеше, че сблъсъкът с астероид на територията на днешно Мексико преди 66 млн. години е причинил изчезването на три четвърти от живите организми, включително динозаврите.
Изследване, публикувано през тази седмица, конкретизира последствията - прах от астероида е затъмнил небето за дълго време.
Международен екип е успял да идентифицира частиците прах, останали от астероида и намерени във фосили на геоложкия обект Танис, Северна Дакота, САЩ. Те са с размери между 0,8 и 8 микрометъра.
Праховите частици напълно са възпрепятствали фотосинтезата в продължение най-малко на година. Това е предизвикало катастрофа за живите организми, обясни Каратекин.
Фин силициев прах е останал в атмосферата в продължение на 15 години. Липсата на светлина е понижила средните температури с 1 градус по Целзий, гласят резултатите от изследването, публикувано в сп. "Нейчър Джиосайънс".
Данните са приложени към климатични модели и учените са установили, че тези частици са играли много по-важна роля от смятаното досега. Симулацията е показала, че от цялото количество материя в атмосферата три четвърти е прах. 24 процента е сяра и само 1 процент е пепел.
Конкретните последствия от сблъсъка с астероида Чиксулуб обаче бяха предмет на редица дебати. Според най-разпространена теория сярата или пепелта от причинените пожари са възпрепятствали достъпа на слънчевата светлина и е настъпила дълга зима.
През 80-те години на 20-и век Луис и Уолтър Алварес предполагат, че динозаврите са изчезнали вследствие на сблъсък с астероид , който е променил климата и е обгърнал Земята в прах. Теорията на бащата и сина Алварес е поставяна под съмнение в продължение на 13 години, до откриването на кратера Чиксулуб на територията на днешния полуостров Юкатан, Мексико. Според тази теория сярата, а не прахът е станала причина за промяна в климата. Смятало се е , че количествата прах не са били в достатъчно количество, за да остане в атмосферата, обясни пред АФП съавторът на настоящото научно изследване Йозгюр Каратекин, който е учен от Кралската обсерватория в Белгия.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)