В 23 общини кметовете управляват поне 5-ти мандат. Кои са те?

Снимка: Институт за развитие на публичната среда

Един пример

Въпросът за мандата

* Данните са публикувани от Института за пазарна икономика на платформата “265 истории за икономиката”

** Данните са актуални към 1-ви август 2023 г.

Остават броени дни до предстоящите на 29-ти октомври местни избори. Те са от изключителна важност, защото ще предопределят развитието на населените места в следващите четири години.

Една от длъжностите, които избираме тази есен, е тази на общинския кмет. Той има важни управленски задължения – трябва да осигурява прилагането на местните правила, да управлява бюджета и средствата по европейски програми, да ръководи администрацията и да гарантира предоставянето на административни услуги на гражданите.

Институтът за развитие на публичната среда обработи данните от местните избори през 2003 г., 2007 г., 2011 г., 2015 г. и 2019 г., както и от частичните избори до 2019 г., проведени по места, за да представи общините, чиито кметове са се задържали най-продължително на своите постове. Данните показват, че има 23 общини, в които кметовете управляват поне 5-ти мандат. По-голямата част от тях са кандидати и този път. Четиримата кметове, които този път няма да участват в предизборната надпревара, са отбелязани в син цвят на визуализацията отдолу.

На предстоящите местни избори право на глас ще имат както избирателите с постоянен адрес на територията на съответния град или село, така и тези, чийто настоящ адрес е в населеното място. Условието и за двете е адресната регистрация да е направена поне 6 месеца преди изборите, тоест преди края на април 2023 г. Именно в тази връзка, още през месец май месец екипът ни провери дали има ръст в адресните регистрации по настоящ адрес в първите четири месеца от началото на 2023 година. Направихме сравнение с броя им за същия период през 2022 г., когато нямаше местни избори.

Според преброяването през 2021 г. населението на общината е 7 698 души като 31,9% от жителите са икономически неактивни. Според данните от 2021 г. едва 13% от населението е наето по трудово или служебно правоотношение. В същото време 42% са наетите в обществения сектор, което прави общинските структури важен работодател.* Според справката ни в публичните данни в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България община Вълчедръм е получила безвъзмездно финансиране в размер на 4 360 288 лв. от европейски проекти.**

Въпреки че в тези 2 десетилетия общината очевидно не е привлякла значителни външни инвестиции и не е използвала наличните за изграждане на дълготрайни работни места, кметът продължава да бъде избиран. Предстои да видим дали ще спечели 7-мия си мандат след броени дни.

Въпросът за броя на мандатите на градоначалниците се завъртя в публичното пространство по-рано през настоящата година, когато от управляващата коалиция Продължаваме промяната – Демократична България обявиха идеите си за конституционни промени. Те предлагаха въвеждане на таван от два мандата за кмет. В мотивите на публикувания документ се пояснява, че “По този начин се създават допълнителни гаранции за демократична отчетност на кметовете и се ограничава възможността за злоупотреби с власт, в случаите на десетилетно упражняване на функциите.” Не стана съвсем ясно как ще бъде гарантирана отчетността само чрез ограничаването на мандатите. Тази идея така или иначе не беше възприета от широката коалиция, обединила се около измененията на основния закон и отпадна от окончателната версия.

Отвъд “злоупотребите с власт”, за които се говори в мотивите на ПП-ДБ, в публичното пространство съществува и тезата за срастване на политическата и икономическа власт в различни населени места. Това обаче би било невъзможно, ако има ефективни системи за контрол и достатъчно ниво на прозрачност в публичното управление. И точно обратното, липсата им потенциално може да доведе до създаване на система, която подменя публичния интерес с частен такъв. Скъсаната връзка между избиратели и избраници пък неминуемо ще доведе до публично управление, което не изпълнява основните си цели. Назад във времето има немалко медийни разследвания и примери за общински кметове с присъди за бестованственост, които обаче продължават да изпълняват длъжността си и да разпределят публични ресурси.

Мярка в тази насока е наличието на повече и по-лесно достъпна за обществото информация, която да представя свършеното от местните власти. Създаването на механизми за активно включване на местните общности като редовни обществени обсъждания, срещи с гражданите, в които те да поискат информация за работата на местната власт по най-наболелите проблеми и т.н., също може да е в помощ на по-ефективното управление. От изключителна важност е и провеждането на експертен дебат по отношение степента на финансова независимост на общините у нас, която би могла да бъде стимул за по-успешно регионално развитие. Тази тема обаче не попада във фокуса на законодателя.