Развитието на културата - приоритет и потенциал за община Смолян

* Купуването и продаването на гласове е престъпление

Къде са скритите резерви на Община Смолян по отношение на културния туризъм?

Г-н Начев, Смолян е с богати традиции, самобитна и оригинална култура. Но кое в културен аспект е предимството на региона ни?

Достатъчно ли прави община Смолян за поддържане на самодейността и самобитността на региона?

Колко струва да се развие културният потенциал на община Смолян?

Самобитен и оригинален е родопският бит, запазен и до днес, както в предметите на традиционните народни занаяти, така и във фолклора. А богатото историческо минало на Родопа планина създава неповторимо културно наследство в нашата община.

платено съобщение

Казвате, че младите трябва да бъдат привлечени към участието в култуни мероприятия и ангажименти. Нека тогава да ви попитаме кое е по-приоритетно за жителите на община Смолян – да има къде да ходят на работа или да има къде да водят културен живот?

Коста Начев е експерт по качеството, вътрешен одитор ISO стандарти: 9001 и 14001. Краевед, фотограф, автор на книги и фотоалбуми. Кандидат е за общински съветник в община Смолян от местната коалиция “Новото време“ - КРОС с номер 68 в бюлетината.

Без работа няма да има и културен живот. Свързани са потребностите и не трябва да ги противопоставяме. Храната за душата и тялото са еднакво необходими и трябва да си взаимодействат, за да имаме хармонично развити и добре възпитани в ценностите на обществото личности.

В последните години има тенденция за самостоятелно решаване на повечето финансови проблеми с активиране и ангажираност по европейски проекти и програми, но все още това е недостатъчно. Необходимо е много по-сериозна намеса и подкрепа от страна на държавата и общината, които да осигуряват достойно заплащане на читалищните дейци, хонорарите на ръководителите на художествените състави, поддръжката на сградите, отоплението и др. Без осигуряването на допълнителни приходи, те ще изпаднат неминуемо в тежко състояние. Костюмите на танцьорите и певците от Ансамбъл „Родопа“, които прославят нашия фолклор из страната и чужбина, са ушити преди 30 години.

Възможността за развитие на туризъм чрез гостоприемство в четири сезона, ски-пистите, хотелите от по-висок клас и идиличните стари къщи, семейните хотели, близостта на върховете Снежанка с атрактивната телевизионна кула и Перелик, могат да преврърнат община Смолян в една от най-желаните туристически дестинации.

Даденостите ги имаме, но за да успеем да ги съхраним и развием е необходимо много по-целенасочена работа в тази посока и средства. От 2007 г. съм общински съветник вече три мандата и работя активно за подобряване на градската среда, местата за отдих, за подобряване жизнената среда и облика на населените места от Община Смолян. Внесъл съм над 30 докладни записки, които са получили своето реализиране. Разработил съм и имам идея за създаване на Тематичен парк „Родопи“, чрез който да популяризираме забележителностите на територията на общината като включим към него всички селски и градски чествания и празници, исторически, културни и етнографски дадености на Смолянска община. Надявам се, че ще успеем в новия Общински съвет да работим заедно с всички представени политически сили и ще направим възможно реализирането на тази идея.

Един народ без национална идея, без култура – не може да има и историческо присъствие. Още в 9-ти век имаме Златен век на книжнината, а през всички превратности на историята нашите черкви, училища и читалища са съхранявали духа и зрънцата култура. Те са огнища на българската култура.

Ето, след няколко дни ще отбележим Деня на народните будители, празник на духовното пробуждане и осъзнаване на цеността на културата за съхранението и развитието на един народ. Но културата се ражда не само, за да бъде един празник, тя се ражда, за да храни и да изявява душевността.

Историческият музей „Стою Шишков” в Смолян е най-големият в Родопите. Тук се намират още Планетариума в центъра на града и Националната астрономическа обсерватория “Рожен”, която е изградена на 6 км от превала “Рожен”. Тя е най-големият научноизследователски комплекс в областта на оптическата астрономия в Югоизточна Европа. Планината Родопи е била вдъхновение за много български художници. Част от произведенията им са изложени в Художествената галерия. Родопски пейзажи и стари къщи рисуват Васил Бараков, Златю Бояджиев, Давид Перец още през `20-те години на ХХ век.

Култура е и написаната книга, носи се и от онова дете, което влиза в училището, за да научи това, което предшествениците му са оставили; културата е и в общуването на хората, а словото дава възможност на духа да я направи песен, ритъм, да даде израз на музиката вътре в нас. Родопският диалект е съхранил през вековете най-ярките характеристики на българския език, което прави речта на родопчани и песните по-ярки и мелодични.

Многобройните селца, скътани в горите на Родопите, предлагат семейни хотели, къщи за гости и хижи за пълноценен пасивен и активен отдих. Благоприятното географско положение на общината – на 250 км. югоизточно от София, на 100 км. южно от Пловдив и на 120 км. от бреговете на Бяло море, правят община Смолян потенциален притегателен център за инвестиции и са предпоставка за бляскав икономически, обществен и духовен подем.

Наричат Родопите планината на Орфей, която пленява гостите със своите митове и легенди, със своята славна история, следи от която днес може да се видят сред находките и експонатите, изложени в Регионалния исторически музей. На територията на община Смолян са регистрирани некрополи и крепости, светилища, оброчища, стражеви кули.

Необходимо е да преоткрием ролята на културните институции в общината, на Националното училище за фолклорни изкуства – с. Широка лъка, на Ансамбъл „Родопа“, трябва да възстановим връзката между традиция и съвременност и те да станат обект на специално внимание и грижа, за да може чрез културата, освен да съхраняваме родните традиции, освен да доставяме радост за очите и душата на хората, да предоставим на младите хора интересни за тях занимания, като по този начин успеем да ги отклоним от вредните навици на съвремието ни. Да създаваме примери за подражание чрез култура.

Реализирането на проекти, подобни на този за Перелик, при които се използват даденостите на региона, но по устойчив начин, запазвайки чистота на природата, дава огромен потенциал за развитие на района и привличане на туристи от цял свят, което ще повиши доходите на населението.

Родопите имат своите учители и културни деятели, оставили следа и работили в името на просветителската идея. Началото на възраждането в нашия край свързваме с личността на йеромонах Григорий и неговите следовници – Васил Аврамов, Илия Белковски, Христо Попконстантинов, Стою Шишков.

Само 10 години след появата на първите читалища в България през 1856 г. във възрожденското градче Устово се ражда първото читалище и в сърцето на Родопите. Благодарение предприемчивостта на местните занаятчии и гурбетчии, които кръстосват из Тракия и Беломорието и отварят очите си за широкия свят, се изгражда първото класно училище, най-голямото тогава в планината.

Тематичният парк ще даде мощен тласък за развитието на региона в посока взаимно обогатяване и опознаване на културните традиции, за засилване контактите и сътрудничеството на всички нива от обществено-политическия и икономическия живот на общината.

Читалищата в Смолян и общината продължават да са водещи културни институции, въпреки трудностите. Те са нашата „визитна картичка“, те единствени съхраняват, популяризират и предават ценностите на нематериалното културно наследство на Родопите. Въпреки намалялата подкрепа от страна на държавата и общината, въпреки обезлюдяването и посегателствата върху читалищната собственост, те функционират, като разчитат повече на своята организационна и творческа свобода, инициативност и привличане на местния бизнес в подпомагане на читалищните дейности. Настоятелствата към тях търсят начини и средства за осъвременяване на тяхната дейност. Големите читалища в кв.Смолян, кв.Устово, кв. Горно и Долно Райково, с. Момчиловци, с. Смилян и др. имат смесени хорове, детски вокални и танцови състави, танцови формации, детска музикална формация, гайдарски състави, школи за народно пеене, за изобразително изкуство, музикални школи за различни инструменти, фотоклубове, клуб за народни хора и др., където децата и младите хора намират себеизява.