След преглед при личен лекар се установява ангина и се изписва прием на антибиотик. Пишем електронна рецепта, чудесно.
- Отидете сега в нашата аптека да видим излезе ли рецептата, че не е сигурно - казва личният лекар.
Отивам в аптеката - рецептата не излиза в системата на нейното ЕГН.
И тук започва мъката.
Разстоянието от кабинета до аптеката на столичното ДКЦ е 10-15 метра, но в рамките на 2 часа аз го минавам общо шест пъти, защото електронната рецепта не излиза.
- Джипито ви трябва да налучка кой е активният антибиотик. В тяхната система го има въведен сигурно 20 пъти, но само един е активен. Него трябва да изберат - казват в аптеката.
- А вие може ли да ми кажете кой е активният?
- Не, защото не го виждаме.
Обратно за нова рецепта. Този път на моето ЕГН. Обратно в аптеката - пак грешно налучкване.
Връщам се при личния лекар. Анулират старата рецепта, въвеждат новата. Връщам се в аптеката – пак не излиза.
Снимка: София Крачанова
Отново се връщам при джипито, псуваме заедно, въвеждат пак, пак се връщам – пак не излиза.
Пак пробваме с ЕГН-то на детето – пак не излиза.
- Моля ви, кажете ми какво да направим, за да го купя този антибиотик.
- Сега ще ви напиша на едно листче какво да въведат в системата и ще ви го заменя генерично като се върнете – отговарят от аптеката.
Взимам хвърчащото листче, връщам се при личния лекар. Изписват нещото. Говорим си.
Поглеждам и интерфейса на системата. Всички медикаменти са изписани поименно в огромен списък. Предизвикателство е въобще да намериш това, което ти трябва, пък камо ли да избереш правилното.
Така изглежда падащото меню, от което трябва да се избере правилният медикамент
Снимка: София Крачанова
Междувременно медицинската сестра внимателно въвежда електронната рецепта. С моя помощ – търся лекарството по безумния списък. Изписано по същия начин както на хвърчащото листче от аптеката.
Връщам се обратно при фармацевта. Ура! Рецептата излиза в системата… но не е посочено, че може да се заменя. И тук вече се предадох. Дадоха ми еквивалента на същия антибиотик и се разделихме.
Дори не искам да си представям как си взимаш медикамент, когато си с животозастрашаващо заболяване и приемът му е под час.
През последната седмица активно се говори за проблемите в здравеопазването, които възникнаха с новите електронни рецепти за лекарства. Като млад човек, който е напълно “за” цифровизацията, си мислех, че не е нещо кой знае какво и просто трябва да се отиграе… докато не ми се наложи да купя антибиотик за детето си, пише София Крачанова, предава БТВ.
Оплакват ми се, че това се случва на почти всяко изписване на антибиотик. Двете системи – на фармацевтите и на джипитата – нямат общо една с друга. Реално личният лекар не знае като изписва лекарството дали го има в аптеката или не. Не му излиза.
- Представете си – ние имаме семейства с бебета, малки деца. При тях приемът на антибиотик понякога е изключително спешен. И тези хора са принудени да обикалят из цяла София, за да получат това, от което имат нужда. Сърдят се на нас, защото си мислят, че ние сме виновни, а ние нищо не можем да направим – разказва личният ни лекар.
В цялата тази ситуация детето ми вдига 40 градуса температура в колата. Имам късмет, че съм с мъжа ми и двамата се прибират у дома, докато аз обикалям от аптеката до кабинета за пореден път. Но ако бях сама? Ако бях с нея на ръце? Или пък беше уикенд, както често се случва при семействата с малки деца?
)