Андрей Янкулов: В становището на Венецианската комисия всеки си чете това, което иска да прочете

Всъщност

разделяне на ВСС на два съвета, механизми за ограничаване на политическото влияние И върху прокуратурата, редуциране на правомощията ѝ извън наказателното правосъдие, Инспекторатът към ВСС е неясен орган по своята същност.

Резултатът обаче е един миш-маш, от който всеки все нещо ще си хареса да изчопли и отдели, но целият продукт никога няма да е особено добър.

Заглавието е на редактора

Андрей Янкулов е един от знаковите юристи в Антикорупционния фонд, известен наказателен адвокат, бивш прокурор от СРП и СГП. Също така през периода 2014-2016 година беше зам.-министър на МВР и на правосъдното министерство.

Оповестеното становище на Венецианската комисия към Съвета на Европа по проекта за конституционни промени стана като докладите (особено последните) по наскоро прекратения Механизъм за сътрудничество и проверка на Европейската комисия - всеки си чете в тях това, което иска да прочете. Едни - "подкрепа за основната посока и воля" ("политическата част"), други - "тежки критики в детайлите" ("техническата част").

Съответно, частта от предложенията, която съответства на тези препоръки, е приветствана (разделянето на ВСС на две; редуциране на правомощията на прокуратурата извън наказателното правосъдие), а частта, която не съответства (засилване на политическото влияние върху прокуратурата през парламентарната квота в Прокурорския съвет и ролята на министъра на правосъдието; засилване на правомощията на Инспектората), е критикувана.

Критиката ѝ, че проектът практически няма мотиви, не е технически детайл, доколкото всъщност, от една страна, това издава липсата на концепция по например такъв важен въпрос като предвижданата реформа на фигурата на главния прокурор и въобще управлението и структурата на прокуратурата като цяло и йерархичните отношения в нея. Тази липса на избистрена концепция, впрочем, е съвсем видна и от политическото говорене по темата.

От друга страна, тази критика е свързана и със следващата, че проектът не е преминал сериозно предварително обществено обсъждане, което също не е дребен технически детайл, доколкото такова е необходимо не просто за да се отметне в някакъв чеклист за спазена процедура, а за да се гарантира информираността и участието на засегнатите страни (на практика цялото общество на още по-голямо основание в случая, в сравнение с обикновен закон) по време на процеса. Трябва да може да се узнае от всеки какво и защо се прави, съответно да има възможност за обратна връзка.

не само защото задават рамката на единния европейски стандарт за качествено правосъдие. Ценни са например и с това, че с Комисията могат да се комуникират и конкретни национални специфики, които се считат за определящи от държавата-членка, за да не припознае безпрекословно някоя нейна препоръка. Това обаче не се прави у нас - когато не се приеме нещо по зададения от Комисията стандарт, това отклонение просто се прави и не се коментира въобще, а когато се приема друго - това става с изричното позоваване на същия този стандарт, за да послужи като верификация на качеството.