Възраждане: Няма да участваме в тази симулативна конституционна реформа

„Именно затова ние от „Възраждане“ няма да участваме в тази поредна симулативна конституционна реформа. Защо? Защото това е Конституция, а това, което е предложено тук е деструкция“, добави той.

Отново имаме едно дежа вю, отново сърцевината на предлаганите конституционни промени е съсредоточена на съдебната власт като се цели едно продължаващо овладяване и парцелиране на ръководните постове в съдебната система, заяви заместник-председателят на парламентарната група (ПГ) на „Възраждане“ Петър Петров при дебата по първото четене на предложените промени в Конституцията.

Преди това Петров постави въпроса какво точно са донесли последните конституционни промени през 2015 г. по модела „ГЕРБ и ортаци“, с техния министър на правосъдието Христо Иванов, съсредоточени в съдебна власт и дали са създали, според мотивите, „независим и ефективен Висш съдебен съвет (ВСС), ползващ се с доверието на обществото“ и дали са осигурили превенция на конфликтите на интереси и конфликтите с влияние.

„Нищо подобно, промените тогава през 2015 г. по модела „ГЕРБ и ортаци“ единствено парцелираха съдебната власт с цел нейното овладяване чрез поръчкови и лобистки назначения, командироване и тъй нататък, и създадоха пречки за извършване на реален и ефективен текущ контрол върху нейната дейност, с което бетонираха възможностите за произвол, корупция и безнаказаност сред магистратите в съдебната системата“, коментира Петров.

Той посочи, че в предложените сега промени има текстове, които могат да се тълкуват като национално предателство, даващи възможност лица с двойно гражданство да заемат най-висшите държавни постове, както и текстове, които "преобръщат с главата надолу" досегашната формула на контрол между властите, като например текстовете, дерогиращи досегашната роля на президента като балансьор между трите власти по отношение на председателите на върховните съдилища. „Не на последно място и текстове, които създават опасно, но целено разделение и противопоставяне в българското общество, като промяната на националния ни празник от 3 март на 4 юли“, коментира Петър Петров.