След година на галопираща инфлация, посоката на кривата най-накрая се промени. Инфлацията започна да пада осезаемо, а заплатите нараснаха. Какво обаче означава това за нас? Какви възнаграждения получаваме, кои са най-доходоносните сектори, в които да си търсим работа, и кой всъщност търси повече - работодателите работници или безработните работно място?
След като оставихме в историята по-голямата част от 2023 г., е време за анализ. По-високи заплати и по-ниска инфлация. Това показват изчисленията на Националния статистически институт.
Средната заплата там е над 4700 лева. Над 3 хиляди пък е възнаграждението на ангажираните в един от отраслите, в които работят най-малко хора – електроенергетика, топлофикация, газоснабдяване и горива.
Най-ниска средна работна заплата получават работещите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а малко повече от тях – макар също под 1500, взимат в селското, горското и рибното стопанство.
Какво има от другата страна - кои от работещите българи са най-малко? Това са жени на възраст от 15 до 24 години, с начално образование. Едва 30 хиляди от тях имат работа. При живеещите във Враца коефициентът на заетост е 55%.
Инфлационният шок, който преживя страната ни, а и не само нашата, през миналата година отминава. Годишната инфлация за месец август е 7,7%, като за пръв път от година и половина пада под 8 на сто. Ако направим сравнение с годишната инфлация за същия месец миналата година, тогава е била 17,7%. Работещите хора поискаха компенсация за по-високите цени и логично заплатите бяха повишени. Разликата между средната работна заплата през второто тримесечие на тази година и същия период на миналата - днес взимаме с 227 лева повече.
Страната ни се оказва накрая на класацията за Европа. Има обаче и добра новина. И тя е, че през миналата година България е била на първо място по ръст на средна заплата от държавите членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната. Ето какво изчисляват от Евростат: през 2022 г. средно на час европейският работник е получавал по 30 евро и 50 цента, като разликата между най-добре платените и тези на опашката е огромна. Докато в Люксембург и Дания, които са в началото на класацията, са плащали по около 50 евро на час, в България сме получавали 8 и 20. Непосредствено преди нас са румънците с евро и 30 повече. От всички държави членки, които не ползват евровата валута, нашите заплати са се повишили най-много – с над 15%, като тенденцията е това да продължи. След нас са унгарците и румънците, а най-малко увеличение на заплатите са получили в Дания, където също не ползват евро, но по собствено желание.
Освен инфлацията, все по-осезаемият глад за кадри е другият ключов фактор, който принуждава работодателят у нас да вдига заплати. Ако не го направи, рискува да загуби служителите си, заради друга по-добре платена работа, било то у нас или в чужбина. Така че и когато работодателят не изгаря от желание да ни плаща повече, той често просто поддава на пазарния натиск, дори с ясното съзнание, че това би могло да намали печалбата му. През второто тримесечие на годината най-голямо увеличение на заплатите са имали работещите в сферата на електрическата, топлинната енергия и горивата, в сферата на строителството и в тази на транспорта. Увеличението е с между 17 и 22% в сравнение със същия период миналата година.
Най-доходоносно, очаквано, е създаването и разпространението на информация и творчески продукти. Секторът е първенец от известно време насам. Към него спадат най-вече информационните технологии и други информационни услуги. Но този вид дейност се допълва още от издаването на печатни издания и музика, както и от производството на филми, радио и телевизионни предавания.
Само преди дни над 30% от промишлените предприятия се оплакаха, че именно недостигът на работната ръка затруднява дейността им. Въпреки това, в преработващата промишленост остават ангажирани най-много от работещи – над половин милион души от всички 2 милиона и 900 хиляди работещи в България. Следва търговията и ремонтът на автомобили, която дава хляб на 480 хиляди човека. Най-малко пък са заетите в областта на добивната промишленост и недвижимите имоти.
Работещите българи на възраст между 15 и 64 години са над 2 милиона и 800 хиляди – коефициентът на заетост е 70% и повечето от тях работят в частни предприятия. Ако анализираме данните на националната статистика, стигаме до заключението, че вероятността да работиш е най-голяма, ако си мъж на възраст между 45 и 54 години. Най-много от всички работещи са именно в тази възрастовата група. Друг фактор се оказва придобитото висше образование – почти всички висшисти в България работят, като броят им достига близо 1 милион, особено ако са от София, пише Нова.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)