Заведенията: Плащането по банков път товари фирмите и служителите с такси

Това са част от акцентите от интервюто председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов пред "Телеграф".

- Г-н Алибегов, какво е мнението на бранша за облагане с патентен данък вместо с корпоративен? Няма ли такава възможност и сега?

- Защо?

- Какви мерки например предлагате?

- Минималната заплата догодина ще надхвърли 930 лева. Колко ще се повиши минималният осигурителен праг във вашия бранш?

- Каква сума ще стане минималният осигурителен праг в ресторантьорския бранш догодина?

- Кои от предложенията на министър Василев сте склонни да приемете, за да запазите ДДС ставката на 9%?

- Нали със закона за бюджета бяха приети т.нар. безплатни сметки за основни операции? Не е ли това решението?

- Това нещо не работи на този етап. В по-малките населени места няма банкомати. В магазина на баба Гинка няма ПОС терминали, за да платите с карта.

- Как смятате, че може да се реши въпросът с таксите на банките?

- Как предлагате да се реши проблемът с плащането на заплатите на лица, наети от трети държави?

- Как предлагате това нещо да се реши?

- Министър Василев да проведе среща с тези дружества и се реши да не удържат суми под минималния осигурителен праг, а само над него.

- Да ви върна на патентния данък. Защо смятате, че той ще проработи?

- Патентният данък го има в цяла Европа, той е за малките обекти. Не е за големи и средни. Плаща се на стол в началото на годината и повече никой не се занимава с теб. Но ние си говорим през медиите. Тези неща се решават, като седнем около масата.

- Имате ли предложения за решаване на други проблеми?

- С Министерството на туризма нямаме никакви проблеми, освен министърката да си подаде оставка.

- В областта на финансите какво друго трябва да се направи, за да стане законодателството по-работещо?

- Казахте, че отскоро наемате чужденци от трети страни. Какво наложи това?

- От кои държави взимате хора?

- От Турция, Киргизстан, Казахстан, Молдова. Това са страните, откъдето най-често взимаме персонал. Сега вече и от Индия, Пакистан излизат на пазара с доста интересни кадри.

Ресторантьорите този път са склонни да приемат идеята за т.нар. безплатен обяд. Плащането по банков път товари фирмите и служителите с такси. Има отлив на кадри от бранша.

- Това е една много добра европейска практика, която ние отново не заимстваме оттам, както и диференцираната ставка на ДДС, която е също европейска практика много преди COVID. Хотелиерство и ресторантьорство се облагат с 9% ДДС и дори по-малко в 24 страни членки на ЕС, много преди COVID, от 2008 г. Същата практика е и за патентния данък. Ние го чухме това за първи път от шефа на НАП Румен Спецов, който имаше участие в едно предаване. Смятаме, че това е много хубава идея. И ще се подготвим, за да направим среща с г-н Спецов, да обсъдим въпроса и да дадем нашите предложения. Три дни по-късно обаче е имало среща на Министерството на туризма с премиера Денков, министър Асен Василев и министъра на туризма Зарица Динкова с т.нар. бранш. За съжаление от бранша е имало 30-процентна извадка. Другите хора, които са били на тази среща, нямат нищо общо с хотелиерство и ресторантьорство. Или ако имат нещо общо с ресторантьорството, то представляват себе си, в никакъв случай асоциация. Най-големите асоциации в бранша – Българска асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България, не бяха поканени на тази среща.

- Ще дам пример. Чуждите работници от трети страни с временно пребиваване в България не могат да имат банкова сметка. Това са обаче повече от 30% от персонала. Как да им плащаме по банка? Сами разбирате, че е невъзможно. Другото е, че в момента, ако една фирма не си плати данъците в срок от три седмици, тя се запорира. Ти си изряден платец, но просто този месец си се забавил. Трябва да има един срок от два-три месеца. Има и още един въпрос – за работниците нискоквалифициран персонал. Повече от 60% от тях имат задължения към ЧСИ-та. Самите хора не искат да се осигуряват на високи осигуровки именно заради това нещо. Защото, като им преведем парите по банка, ЧСИ-то им ги взима. За това също трябва да има някакъв регламент.

- Ние щяхме да предложим 950 лева, но конкретна сума не е била обсъждана. Ние имахме нашите предложения, но така и не стигнахме до такава среща. На нас ни е ясно, че за да задържим ДДС ставката, ние трябва да покажем насреща нещо. Тази седмица си завършваме нашия анализ на база на данни на НАП, НОИ и НСИ. Цифрите са единственото важно нещо. Какво се е случило от 2020 г. досега с ДДС ставката – ощетена ли е държавата или не с нейното намаляване. Те знаят, че държавата не е ощетена. Свободното говорене в медиите от разни експерти е абсолютно несъстоятелно. Те не знаят, че намалената ставка е донесла повече приходи на бюджета.

- За да приемем предложения на Василев, трябва да има промени в закона. Казах ви вече – няма банка, която в България да отвори сметка на гражданин от трета страна, който е временно пребиваващ. Това са 30% от персонала. Приемаме, че ще плащаме заплати само по банка, а на тези 30% как ще им платим? Повече от половината работещи в нашия сектор нямат банкови сметки и не искат да имат. За да имат банкова сметка, трябва да има облекчение за работещите и за фирмите. Когато една фирма плаща заплати, отиваме с пари в брой на касата и плащаме такса броене, след това такса вноска, след това такса превод. Три такси плаща собственикът на фирмата, докато вие си получите заплатата. След като служителите получат заплатата, има такси и за тях.

- За да запазите по-ниската ставка на ДДС, склонни ли сте да приемете предложението, което не бе гласувано, но сега отново идва на дневен ред – ако клиентът не получи касова бележка, той да не плаща? Както стана известно в медиите – т.нар. безплатен обяд.

- Това е работа на държавата. Като няма как, няма как да го изпълним. Ние така се натоварваме още повече – и себе си, и служителите. Как да обясня на служителя, че го натоварвам с още пари? Това някакво лоби на банките ли е? Банките печелят от такси. Виждат, че има едни хора, които не разполагат с банкови сметки и хайде да им вземем и на тях таксите. В лобизъм за банките няма да участваме. Нашата работа като асоциация е да намерим най-прекия път за разговори с правителството, така че и за двете страни това, което се договори, да е ОК. Не може да е ОК само за едната страна. Трябва да има симбиоза.

- Да се плаща на ръка, ако няма друг начин. Ако банките не кажат, че щом лицето работи за фирма в България, ще му отворим и на него сметка, няма друг начин, освен на ръка. И сега им плащаме на ръка. Ние сме голяма верига, ние от години плащаме заплатите по банков път. Въобще не сме го чакали министър Василев да се сети за това. Но сега, като почнахме от една година да работим с тези хора, на тях им плащаме на ръка. За големите фирми е по-лесно да плащат по банков път. Но когато това е невъзможно, законът не позволява, как да се съгласим. Това означава, че във всеки един момент може да бъдем глобени, че сме дали пари на ръка на някого от Молдова. Но как да стане – да му превеждам в Молдова парите? Пак казвам – ще има много голям отлив на кадри заради ЧСИ-тата. Това също е много голям проблем. Говорим за 50-60% в бранша.

- Трябва да има диалог между държавата и организациите в дадения сектор, за който ще се променя нещо. Ние сме абсолютно против да се връща ставката по ДДС на 20%. Няма такава европейска практика, числата също показват, че нищо не го налага. Ако една мярка не е добра, това го показват цифрите. Ако цифрите показват, че от 2020 до 2023 г. са влезли по-малко пари в хазната спрямо периода от 2017 до 2019 г., то това значи, че мярката не работи. Ако се окаже обратното, то тази мярка работи и трябва да остане. Това не е политическо решение, а въпрос на цифри. Политическо решение беше по време на COVID и беше правилно взето от ГЕРБ. Това спаси бранша. Сега вече не говорим за политическо решение, а за фактология. 24 от 27 страни в Европа имат тази ставка от 2008 г. Няма нищо общо с пандемията. НАП да контролира, има 8000 служители. Ние също искаме да няма такива хора, които не дават касова бележка, защото това е нелоялна конкуренция. Но да хвърляш цялата вина върху бизнеса и административната тежест върху клиентите е несериозно при наличието на 8000 служители. В Германия те са 3500.

- Да, от година и половина, след COVID. Защото по времето на пандемията кадрите избягаха от нашия сектор и се преориентираха към други сектори. И след това секторът остана нестабилен за хората. Единствено ние отваряхме, затваряхме, както помните. Хората се преориентираха и не искат да работят в този бизнес. Иначе има статистика на НСИ, която показва, че най-голямото повишаване на заплатите е в нашия сектор.