Засили се тенденцията България да се държи като държава от периферията, да чака какво ще ѝ кажат европейските партньори. Трябва да се сложи край на тази сервилна политика. Европейският съюз не уважава „йес“ политиката. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в интервю за предаването “Брюксел 1” по България он еър.
Йотова коментира отпадането на забраната за внос на украинско зърно.
„България изпълни критериите за членство още през 2011 г., грешка на българската дипломация е, че допусна политически съображения да се използват като условие за приемането ни”, подчерта Йотова.
„Нямам обяснение защо България, за разлика от Полша, Унгария, Словакия, Румъния, реши да вдигне забраната за внос на украинско зърно. Защо беше необходимо това решение на парламента, при положение че 2 дни по-късно изтичаше забраната? Ние сме поели ангажименти към европейските институции, без дори да попитаме съответните браншове в България, без съответния анализ и оценка. Рапортуваш пред големия брат“, подчерта вицепрезидентът.
Йотова даде за пример острата реакция на Полша, която защитава националния си интерес, и заяви, че в различни формати в рамките на ЕС се отстояват позиции. „А в България министър-председателят твърди, че хората, които ни дават хляба, са терористи. Недопустимо е“, посочи вицепрезидентът пред водещата Милена Милотинова.
„Европейският съюз е ценен, защото всички държави са равноправни и България не трябва да чака какво ще ѝ кажат по-големите“, заяви Илияна Йотова. По въпроса за Шенген вицепрезидентът посочи, че правителството не е достатъчно активно, „може би водено отново от погрешната политика да разчита на милостта на нашите партньори“.
Сред основните теми на интервюто беше Република Северна Македония. “Години наред България не искаше да говори на висок глас за проблемите на македонските българи. Този въпрос се пропускаше в най-важните документи, дори в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество го няма. За първи път за правата на българите, за дискриминацията им на всички нива заговори президентът Румен Радев. Той постави този въпрос много остро в една от последните фази на преговори на Северна Македония с Европейския съюз. ЕС е права, един от най-важните критерии за членство е именно зачитането на човешките права“, заяви вицепрезидентът.
Тя изрази очакване българите да бъдат вписани в Конституцията на РСМ, защото „това е неизменно условие за българската подкрепа за членство в ЕС“. „България ще наблюдава стриктно не само процеса по вписването, но и спазването на правата на българите на практика“, подчерта Йотова. Тя припомни и „колебливия период в българската политика към Северна Македония при управлението на Кирил Петков“.
Вицепрезидентът даде интервю за “Брюксел 1” броени дни след завръщането си от посещение в Албания. Тя беше там в навечерието на преброяването на населението – важен момент за българската общност. Преброяването е първо след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. Тогава вицепрезидентът беше първият български държавник, който посети българската общност. В рамките на визитата си Йотова получи уверения от най-високо ниво – при срещите си с президента, заместник министър-председателя, председателя на парламента, вътрешния министър, че преброяването ще се проведе прозрачно, със зачитане правата на всички етнически общности. „Срещнахме се с българската общност от района на Голо бърдо, в Елбасан. В Тирана представихме на албански книгата на доц. Спас Ташев „Българите в Албания“. Българите трябва да защитят своя статут, за да могат да се ползват от правата, които им дава албанската държава”, посочи вицепрезидентът. „Расте интересът към българския език. В българските неделни училища, които стават все повече, преподават учители, които са завършили в България“, сподели Йотова.
Вицепрезидентът коментира и приетите на първо четене промени в Закона за българското гражданство. „За мен е изключително важно, че се приеха предложения, за които от много години настояваме аз и екипът ми. Едно от тях е условието за владеене на български език за всички, които кандидатстват за българско гражданство”, заяви Илияна Йотова. Според нея трябва да има възможност за отнемане на българско гражданство за антибългарска дейност.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)