"Не съм терорист, аз съм животновъд." Накъде ще избие гневът на фермерите?

Пред репортерите на БНР земеделците изразяват своята обида, че за пореден път по думите им са били предадени, наречени "терористи" и предупреждават, че селското стопанство бавно загива, не само заради вноса от Украйна.

"Протестираме срещу вноса от Украйна – не само на зърно, на продукция от Украйна – мляко, яйца."

"Няма как да продължи този сектор да съществува при това положение."

"Със семейството ми от доста време се занимаваме с това, но просто няма изход от ситуацията."

Протестиращите земеделски производители вчера блокираха над 40 ключови точки по пътищата на страната и дадоха ултиматум на управляващите днес до 15 часа да изпълнят исканията им, преди да влязат с тежката си техника в София.

"Не сме само заради украинския внос тук. Ние сме за вноса на продукти от Турция, от съседни държави. Ние не можем да си продадем продукцията. Произвеждаме я трудно, скъпо, а след това нямаме пазар, защото внасят евтина стока. Политиката на държавата да подкрепя земеделските производители не е добра."

"Не може собствения ти министър, в собствената ти държава, който си го избрал да те представя пред света, да те нарича "терорист". Защо нашата държава допуска да влезе на нашия пазар турски боклук във вид на грозде, да може да срине моята цена, при положение, че аз дори субсидия нямам."

"70 хиляди земеделски производители, 26 организации зад този протест. Време е политиците да разберат, че сектор селско стопанство не е политическа формация и няма политически искания. Тяхната реакция определя дали те ще бъдат част от политиката на България оттук нататък или не."

"Евтиният внос е евтин за преработвателите, за вносителите. Нито производителите на плодовете печелят, нито потребителите. Ние сме поставени в условия на нелоялна конкуренция. 1,20 евро влиза замразена малина от Украйна, при нас толкова излиза само брането. Не искаме субсидии, искаме нормални условия за работа, искаме пазари. Държавата да застане зад нас."

"Няма никакъв контрол на храните в страната. Влиза каквото си пожелаете. Оставете нашия бранш – ние загиваме. И зърнопроизводството загива, и зеленчукопроизводството, плодове, животновъдство, пчеларите са поставени не на колене, ами не знам в каква позиция – при тях половината от вноса на мед се осъществява от Украйна. Най-голямата тежест ще бъде поета от народа, от нашите деца."

"Утре ще му занеса 100 литра биволско мляко. Нито една мандра в Северозападна България не изкупува биволско мляко. Ние си храним с него прасета, кучета, каквото имаме. Моят работен ден започва в 5.30 и свършва към 12 вечерта. Изкупните цени на кравето мляко в момента – около 70 стотинки, колкото една минерална вода. Биволското – 1,35 -1,40 макс. Овчето – нито една мандра не го изкупува, идват от Плевенско да ни го изкупуват на 2 лева, козето е на около левче. Това е! Идват от Плевен да изкупуват Видин, Враца и Монтана."

"Ето ги ръцете, моите. Близо 40 години животни имам. Близо 200 крави – аз съм на мнение да ги ликвидирам, просто не мога да удържам. Цялото ми семейство работи, нямаме странични хора. Обработвам 2 000 декара земя основно за животните, но вече не мога да се покривам. Не очаквам да се случи нещо по-добро. Аз съм стачкувал от началото на демокрацията. Не съм терорист, аз съм животновъд.