Митове и реалност: Ще обеднеем ли, ако въведем еврото?

Евробанкнотата е на 21 години и е втората по значимост валута в света. Ще доведе ли смяната на лева в евро у нас до намаляване на спестяванията и до обедняване на гражданите?

Според икономиста Лъчезар Богданов приемането на еврото като национална валута в малка отворена икономика като българската ще даде нов тласък за повече интеграция в богатия пазар на еврозоната.

Експертите апелират правителството и гражданите да работят заедно към промяна на негативните нагласи, свързани с влизането на България в еврозоната.

През пролетта на 2024 г. ще стане ясно дали България е готова за еврозоната. На този фон според най-актуалното изследване на Института за глобални анализи, дезинформацията спрямо еврото оказва своето неблагоприятно влияние върху обществените настроения на над 55% от българите.

"Не трябва да забравяме, че нашата икономика е най-слаба в Европейския съюз от всички европейски държави и влизането на България там ще бъде катастрофа, катастрофа за икономиката, катастрофа за заплатите, за пенсиите, за абсолютно всичко", каза лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

"Разпространяват се няколко основни типа наративи по отношение на еврото, част от тези послания се базират на икономически аргументи, но друга част от тези послания са по-скоро емоционални и са свързани със суверинитет и национална идентичност. Многократно бяха въведени много сериозни икономически аргументи, според които превалутирането ще се извърши на базата на вече установения фиксинг между лева и еврото. Решение на Народното събрание всъщност определя всичко това, така че няма да има загуба на спестявания в резултат например на закръгления две към едно всичко ще се случва според установения фиксинг", смята председателят на Института за глобални анализи д-р Румена Филипова.

Изследване от септември тази година на Института за глобални анализи показва, че дезинформацията спрямо еврото оказва своето неблагоприятно влияние върху обществените настроения на над 55% от българите. На този фон Евробарометър отчита 68% пълна подкрепа на хърватите, девет месеца след влизането на страната в еврозоната.

"Да мога да ви кажа, че това е съвсем естествено. Ние направихме анализ и се запознахме с това какво се е случило в други европейски страни след въвеждането на еврото, това са страни като Словения, Словакия, Балтийските страни, нищо не се е променило, цените са се увеличили с 0.2/0.3 процента, което буквално е нищо, но тези анекдоти влияят на хората", добави вицегуверньорът на Хърватската Национална банка Михаел Фауленд.

Подобен анализ на Икономическия социален съвет от юни 2022 г. сравнява какво ще се случи с инфлацията и доходите в България въз основа на опита с балтийските страни Естония, Латвия и Литва, страни които са имали сходна икономическа парична система, каквато е валутният борд.

"Разбира се, в последната година особена след войната на Русия в Украйна имаше доста сериозен ръст на инфлацията, но така или иначе страните, които са с евро в Източна Европа нямат по-висока инфлация от страните без евро в Източна Европа. Левът дали ще се казва лев или евро, това вече наистина е емоционален въпрос, така или иначе Валутният борд е механизъм, който ние съзнателно сме избрали, защото сме осъзнали че икономическото бъдеще на България е свързано с еврозоната, с водещите икономики в Европа. Тогава очевидно сме направили този баланс между това да оставим една Централна банка да прави каквото си поиска или все пак да сложим правила, които най-общо съвкупно наричаме борд, защото Валутен борд, то такова нещо няма. Валутният борд всъщност е законодателството, което казва какво може и какво не може да прави с парите ни", каза Богданов.

"Трябва да се провеждат информационни кампании, включително и в онлайн пространството и в социалните мрежи, но вероятно и офлайн, тъй като видяхме, че голяма част от дезинформационната кампания срещу еврото се провежда чрез листовки, така че трябва да има интегрирана стратегия в това отношение", добави д-р Румена Филипова.