ЕП с ключови решения за отбранителната промишленост на ЕС, зелената енергия и вземането на кредити

Евродепутатите подкрепиха укрепването на европейската отбранителна промишленост чрез общ закон за обществените поръчки (EDIRPA) във вторник, предаде репортер на Novini.bg.

Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник на ЕС. След това държавите членки ще разполагат с 2 години, за да приемат необходимите закони и административни разпоредби, и 3 години, за да я приложат.

„Днешният вот бележи исторически момент за отбраната на ЕС, като създаде първия инструмент на ЕС за съвместно възлагане на обществени поръчки от държавите членки. Това ще им помогне да запълнят запасите си, да увеличат оперативната съвместимост между въоръжените ни сили, да укрепят промишлеността ни и да допринесат за непоколебимата ни подкрепа за Украйна. Въпреки това, изправена пред историческа криза, EDIRPA може да бъде само отправна точка за много по-амбициозна обща програма за отбрана“, заяви след гласуването съдокладчикът на комисията по външни работи (AFET) Михаел Галер (ЕНП, Германия).

„Постигнахме разумен компромис, който ще направи EDIRPA допълнение към друг регламент, важен за сектора на отбраната: законът в подкрепа на производството на боеприпаси. Успяхме да защитим приоритетите на Парламента, включително за проекти, които ще подкрепят Украйна или Молдова. Най-важното е, че чрез засилване на съвместното възлагане на обществени поръчки за военно оборудване EDIRPA ще помогне за укрепване на отбранителните способности на държавите членки“, заяви съдокладчикът на комисията по промишленост, изследвания и енергетика Зджислав Краснодембски (ЕКР, Полша).

В транспортния сектор внедряването на възобновяеми източници следва да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с 14,5% до 2030 г. чрез използване на по-голям дял биогорива от ново поколение и по-амбициозна квота за възобновяеми горива от небиологичен произход, като например водород. Съгласно новите разпоредби държавите членки ще определят индикативна цел за новаторски технологии за възобновяеми източници на енергия от най-малко 5% от новите инсталирани мощности за енергия от възобновяеми източници, както и обвързваща рамка за трансгранични енергийни проекти. Евродепутатите също настояха за по-строги критерии за използването на биомаса, за да се гарантира, че ЕС не субсидира неустойчиви практики. Добивът на биомаса следва да се извършва по начин, който избягва отрицателни последици за качеството на почвата и биологичното разнообразие.

Докладчикът Маркус Пипер (ЕНП, Германия) заяви: „В стремежа си към по-голяма енергийна независимост и намаляване на CO2 повишихме целите си за възобновяема енергия. Тази директива е доказателство, че Брюксел може да бъде небюрократичен и прагматичен. Ние определихме възобновяемите енергийни източници като по-висш обществен интерес, рационализирайки процеса на одобрение. Фокусът ни включва вятърна енергия, фотоволтаици, водноелектрическа енергия, геотермална енергия и приливни токове. Биомасата от дървесина ще остане класифицирана като възобновяема енергия. Съгласно принципа на „положително мълчание“ инвестициите ще се считат за одобрени при липса на административна обратна връзка. Сега спешно се нуждаем от структура на пазара на електроенергия в ЕС и от незабавен преход към водород за по-екологичен преход“.

Държавите членки ще изискват от кредитора, преди да сключи договор за кредит, да направи задълбочена оценка на кредитоспособността на потребителя в интерес на потребителя и да предотврати практиките на безотговорно кредитиране и свръхзадлъжнялостта. При оценката следва да се провери способността на потребителя да изпълни задълженията си. Евродепутатите осигуриха мярка, която защитава преживелите рак лица, кандидатстващи за кредит, за който се изисква застраховка, при която те имат „правото да бъдат забравени“ след съответен период от време, така че предишното им заболяване да не се отрази на застрахователните проценти.

ЕП гласува във вторник и насърчаване на внедряването на възобновяеми източници на енергия в съответствие със Зеления пакт и плана REPowerEU. Актуализацията на Директивата относно енергията от възобновяеми източници, за която ЕП и Съветът вече се договориха, увеличава дела на тези източници в крайното потребление на енергия в ЕС до 42,5% до 2030 г. Държавите членки следва да се стремят да постигнат дори 45%. Законодателството също така ще ускори процедурите за издаване на разрешения за нови централи за енергия от възобновяеми източници, като слънчеви панели или вятърни генератори, или за адаптиране на съществуващите такива. Националните органи следва да одобряват в срок от максимум 12 месеца нови инсталации за енергия от възобновяеми източници, ако те са разположени в т.нар. предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници. За останалите зони продължителността на процедурата не трябва да надвишава 24 месеца.

Законодателството беше прието с 470 гласа „за“,120 гласа „против“ и 40 гласа „въздържал се“. Сега то ще трябва да бъде официално одобрено от Съвета, за да влезе в сила. Законодателният преглед произтича от пакета „Подготвени за цел 55“, с който се адаптира съществуващото законодателство в областта на климата и енергетиката, за да се постигне новата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. (Директива относно енергията от възобновяеми източници III). Предложените цели бяха допълнително повишени в рамките на пакета REpowerEU, който има за цел да намали зависимостта на Европа от вноса на изкопаеми горива от Русия след руската агресия в Украйна. С този закон се въвеждат и нови мерки, насочени към съкращаване на процедурата за одобрение на внедряването на възобновяеми източници на енергия.

Законодателството беше прието с 530 гласа „за“, 66 гласа „против“ и 32 гласа „въздържал се“. Следва да бъде официално одобрено от Съвета, преди да се превърне в закон. Агресивната война на Русия срещу Украйна драматично подчерта необходимостта от адаптиране на европейската отбранителна промишлена и технологична база (ЕОТИБ) към структурните промени: засилване на военната научноизследователска и развойна дейност на ЕС, модернизиране на военното оборудване и засилване на сътрудничеството между държавите членки в рамките на възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната, за да се превърне ЕС в значим глобален фактор.

Изпълнителите и подизпълнителите трябва да са установени в ЕС или в асоциирана държава и да не подлежат на контрол от неасоциирана трета държава или субект. Цената на компонентите с произход от ЕС или асоциираните държави не може да бъде по-ниска от 65 % от прогнозната стойност на крайния продукт. Финансовото участие на ЕС за всяко действие ще бъде ограничено до 15 % от прогнозната стойност на общия договор за възлагане на обществена поръчка на консорциум. Този таван може да бъде увеличен на 20 %, ако Украйна или Молдова са получатели на допълнителни количества отбранителни продукти или ако най-малко 15 % от прогнозната стойност на общия договор за възлагане на обществени поръчки се разпределя на МСП или дружества със средна пазарна капитализация, като изпълнители или подизпълнители.

Катержина Конечна (Левите, Чехия), докладчик заяви: „Новата директива за потребителските кредити осигурява значителна защита на хората, които вземат заеми. Считаме за наш най-голям успех, че оцелелите от рак ще имат „правото да бъдеш забравен“ като част от новите правила. Тези, които се възстановяват от рак и кандидатстват за заем, за който се изисква застраховка, няма да бъдат дискриминирани в техните застрахователни условия. Също така направихме необходимото рекламодателите ясно да предупреждават потребителите, че заемането на пари струва пари и че най-вредните форми на реклама следва да бъдат забранени“.

Небанковите кредитори и кредитните посредници (с изключение на микропредприятията и МСП) ще подлежат на процес на приемане, както и на регистрация и надзор от страна на националните независими органи. Кредитната реклама винаги трябва да съдържа ясно и видно предупреждение, че заемането на пари струва пари. Евродепутатите успяха също така да включат мерки, като например таван на таксите, за да се предотвратят злоупотреби и да се гарантира, че потребителите не могат да бъдат таксувани с прекомерни лихвени проценти, годишни лихви или такси по кредити или общите разходи по кредитите.

Парламентът проведе и окончателното си гласуване относно мерките за защита на потребителите от дългове по кредитни карти, овърдрафт и неподходящи заеми. Новата директива относно потребителските кредити, която вече беше договорена между преговарящите от Парламента и Съвета през декември 2022 г., има за цел кредитните пазари да функционират гладко, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на потребителите. Законодателството, което ще обхваща договори за кредит в размер до 100,000 евро, беше прието с 608 гласа „за„, 8 „против„ и 15 „въздържал се“.

При приемането на настоящия доклад Парламентът отговаря на очакванията на гражданите, изразени в предложения 3, параграфи 1, 3, 3, 4, 4, 5 и 6 от заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа, за ускоряване на екологичния преход на ЕС, по-специално чрез: увеличаване на инвестициите в енергия от възобновяеми източници; намаляване на зависимостта от вноса на нефт и газ чрез проекти за енергийна ефективност и разширяване на предоставянето на чиста и възобновяема енергия; подобряване на качеството и взаимосвързаността на електрическата инфраструктура, за да се даде възможност за преход към възобновяеми енергийни източници; инвестиране в технологии за производство на енергия от възобновяеми източници, като например ефективно производство и използване на зелен водород; и инвестиране в проучването на нови екологични източници на енергия и методи за съхранение.

Регламентът, вече договорен със Съвета на 27 юни 2023 г., установява краткосрочен инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез общи обществени поръчки до 31 декември 2025 г. Тя ще помогне на държавите членки да задоволят своите най-неотложни и критични нужди от отбрана, които бяха изострени от трансфера на отбранителни продукти към Украйна по доброволен и съвместен начин. Инструментът ще бъде финансиран с бюджет от 300 млн. евро. Съвместните покупки ще трябва да включват най-малко три държави членки и следва да бъдат отворени за участие на членове на Европейската асоциация за свободна търговия, които са членове на Европейското икономическо пространство (асоциирани държави).

Тъй като овърдрафтът и превишаването на кредитите стават все по-често срещани и скъпи форми на кредитиране, тези финансови продукти ще бъдат регулирани, за да се повиши защитата на потребителите и да се избегне свръхзадлъжнялост. Държавите членки ще трябва да гарантират, че потребителите имат право да се откажат от договора за кредит без причина в срок от 14 дни. Потребителите ще имат право на предсрочно погасяване и да намалят общите разходи по кредита си. Преддоговорната информация следва ясно да посочва как трябва да бъде изчислена тази компенсация.