Проф. Николай Овчаров обяви финала на археологическия сезон на Перперикон

С уникални разкрития завърши поредния археологически сезон на скалния град Перперикон, обяви проф. Николай Овчаров.

„Само преди месец обявихме разкриването на изключително интересния храм на водата – нимфеум от III-IV в. Именно тази прекрасна сграда е била първата забележителност, която са виждали пристигащите в града пътници през римския период. Става дума за огромна издялана в скалите цистерна за питейна вода в самото начало на южното подградие“, разказва археологът, цитиран от БТА.

„Така се изясняват обредите на езическите жреци, свещенодействали тук. Това е уникално откритие и дава нови щрихи за грандиозния култов комплекс от няколко храма на различни божества, оформил се през III-IV в. около древния храм на Дионис на Перперикон. Още през миналата година изказах тезата, че буквално в навечерието преди приемането на християнството, в южния квартал на Перперикон се наблюдава изключителен разцвет на езическото култово строителство. И съвсем не е случайно, че през VI в. именно на просторния площад в южния квартал построили грандиозна базилика. Като най-голяма църква в цялата планина Родопи, тя трябвало да покаже победата и триумфа на новата вяра над упоритите езически култове“, разказва проф. Николай Овчаров.

Голямата сензация на сезона според проф. Овчаров е храмът на тракийския конник. „Той бе разкрит от нашия екип още преди десетина години. Тогава стана ясно, че намиращата се само на двадесетина метра от Олтара на храма на Дионис култова постройка е посветена на Тракийския конник. Става дума за прочутия в древността Олтар, където са идвали да получат предсказания личности като Александър Велики“, обяснява археологът.

Над резервоара е съществувал втори етаж, където се е помещавал същинският храм, в който са почитани водните божества – нимфите. Той е бил украсен с колони и профилирани корнизи. През римската епоха нимфеумите се строят под формата на квадратни или кръгли сгради с колони, понякога на няколко етажа, издигащи се над градските водохранилища. Така култовите функции практично били съчетавани с утилитарните нужди от питейна вода.

Още при проучванията преди десетина години до главната сграда бяха разкрити склад с големи делви (питоси) и кухня с готварска пещ, където са приготвяни ястията за ритуалните пиршества, припомня проф. Овчаров. След тазгодишните разкопки ясно се е очертало ограденото със стена свещено пространство пред храма, в което са правени тези ритуали. Тепърва ще се анализира ролята на голямата канара, включена в него, но най-вероятно става дума за обожествяване и преклонение пред този скален масив още от дълбока древност.

По този начин според него се е видяла цялата структура на култовия ансамбъл, развивал се около храма на тракийския конник. В северната част се намирала основната свещена сграда, където има глинен олтар, на който били принасяни в жертва различни дребни животни – кози и агнета. На стените има издълбани ниши, в които са слагани мраморни оброчни плочки с изображения на конника, каквито са открити при разкопките.