ЕСПЧ: България е задължена да признае еднополовите семейства

Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по жалба на две българки, сключили брак във Великобритания, предава lex.bg

Съдът в Страсбург приема, че България не е изпълнила задължението си да осигури правото им на зачитане на личен и семеен живот, тъй като у нас еднополовите двойки нямат никакъв правен статут.

Двете жени водят и дело за смяна на фамилията на Дарина, което е висящо пред Софийския градски съд. Те са оспорили и отказа на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедура, само защото са го уведомили, че са в брак.

През 2020 г. Бабулкова и Коилова подават жалба срещу България пред ЕСПЧ с искане за установяване на нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ – право на зачитане на личния и семейния живот.

"Чувстваме се оптимистично. Това е много важна стъпка, но не е последната. За нас беше важно да бъде разпозната ситуацията, каквато е в България – че не се ползваме със същите права като семейните двойки."

"Много неща има, които са ни отказани. Все още не сме се сблъскали с всички от тях. Най-елементарните са чисто имуществените отношения. Това би довело до проблеми в наследяването на децата, които бихме имали."

Според адвоката на двете жени Деница Любенова докато при хетеросексуалните семейства съществува припознаване на дете и осиновяване, при хомосексуалните двойки не съществува такава възможност.

България е длъжна да създаде правна рамка и защита на двойките от един и същи пол. Как ще го направи е въпрос на преценка на държавата и не означава, че трябва да разреши брака между хора от един и същи пол.

Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са заедно повече от 14 години, през 2016 г. те сключват брак във Великобритания, разказва адвокат Деница Любенова, която е председател на ЛГБТИ организация „Действие“ и е представлявала двете жени пред съда в Страсбург. След това Бабулкова и Коилова подават искане до столичния район “Люлин”, с което искат бракът им да бъде признат в България съгласно изискванията на Закона за гражданската регистрация.

Пред съда в Страсбург те изтъкват, че имат законно сключен граждански брак в държава – членка на Съвета на Европа, който не може да бъде регистриран в България, а това ги подлага на правна несигурност и ги принуждава да живеят в правен вакуум у нас. Те сочат, че България не е уредила правното признаване на семействата на лица от един и същ пол и това засяга всички семейноправни взаимоотношения, в които тези встъпват – наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, по отношение на бъдещите им деца и тн.

Произнасяйки се по жалбата на двете българки, ЕСПЧ стъпва на предходно свое решение – по делото „Федотова и други срещу Русия“. Именно в него през 2021 г. той посочи, че страните, ратифицирали конвенцията, са задължени да въведат правна рамка за еднополовите двойки и имат доста стеснено право на преценка по въпроса. От друга страна разполагат с доста по-широко право да изберат средствата, с които да осигурят правна защита на семействата от един и същи пол.

В решението от 2021 г. по отношение на Русия и в това от днес за България се казва, че правната рамка за еднополовите двойки трябва да е такава, че „да позволява на хората от един и същи пол да се възползват от адекватното признание и защита на техните семейни взаимоотношения“.

„Съдът отбелязва, че настоящият случай не се отнася до някакви „допълнителни“ специфични права (така определени като противоположни на основните права), евентуално произтичащи от такъв съюз, които могат да бъдат предмет на противоречия поради чувствителния им характер: по този въпрос Съдът вече е постановил, че държавите се ползват с известна свобода на преценка по отношение на точния статут, предоставен от средствата за признаване, и правата и задълженията, свързани с такъв съюз или регистрирано партньорство. Напротив, настоящият случай засяга само общата необходимост от правно признаване и базисна защита на жалбоподателите като партньори от един и същи пол“, посочва ЕСПЧ в решението си за двете българки.

И обяснява, че официално признатата форма на съжителство, различна от брака, има стойност сама по себе си за еднополовите двойки, независимо от правните последици, широки или ограничени, които поражда. „Освен съществената нужда от официално признаване, еднополовата двойка, подобно на хетеросексуалната двойка, има и „обикновени нужди“ от защита. Признаването на двойката не може да бъде отделено от нейната защита. Съдът неколкократно е заявявал, че хомосексуалните двойки са в ситуация, сравнима с тази на хетеросексуалните двойки, що се отнася до нуждата им от официално признаване и защита на връзката им“, пише съдът.

Съдът в Страсбург изтъква, че има ясна и трайна тенденция за правно признаване на еднополовите двойки сред страните, присъединили се към конвенцията – 30 от тях предоставят възможност за законно признаване на еднополови двойки, 18 разрешават брак на лица от същия пол, 12 са въвели алтернативни форми на признаване на брака.