Кога ще има отнети автомобили за превишена скорост?

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Забелязали ли сте, че некадърниците нямат никакво усещане за собствената си некадърност? Забелязали ли сте, че комплексарите често си избиват комплексите в колите си?

Вяска нощ има катастрофи и всеки натресъл се в мантинелата, стената, дървото или билборда предишните нощи си е казвал, че на него не може да му се случи. И е бил прав нощ след нощ. Докато не му се е случило.

Колкото и да си трезвен, ако се изсилиш с двеста по булеварда, всяко трепване те превръща в неуправляем ракетен снаряд. А тия – най-големите позьори – са точно най-големите некадърници и комплексари.

Протестът е заради убийството на 15-годишното дете на пешеходната пътека. Кръстовището, на което джигитът е минал с мръсна газ, е същото кръстовище – мястото, на което е станало убийството от друг джигит.

А тези „препятствия“ много често са малки деца, възрастни хора, животни.

Ами, ако е на вираж и не прецени, че няма видимост, когато насреща го изненада друг такъв като него, а тая пуста осева линия все го влече и не може (и двамата не могат) да си избере лента?

Знаете какво става.

Значи – свършил протестът и на същото място някой си се изрязал с мръсна газ, демонстративно, за да покаже на простосмъртните колко е велик и важен. На същото място – за да е по-силно „посланието“.

Самокатастрофиралите са ежедневие. Подозирам, че у обществото има малко съжаление към тях. Какво става обаче, когато минат през тротоара, през спирката, през пешеходната пътека?

След това повече не са джигитствали.

____________

Или някой тежък комплексар с мерцедес или с джип с цена на двустаен апартамент е решил, че днес още не е показал достатъчно на света колко е по-добър от всички нас и се изсилва с двеста по булеварда, хем и да го чуят, хем и да го видят. И току мине 200-300 метра по тротоара, през трима-четирима от нас. И после… после, на сутринта пак всичко е тихо.

На „Царица Йоанна“ в София „състезателите“ изпитват страхотно удоволствие да прелитат покрай трето районно, изпитват тръпка, че са толкова велики, че „куките не ги пипат“. Не си правят сметка, че не са решили, не са ги „пипнали“.

Пияните и дрогираните са само част от проблема. Проблем са, защото реакциите им са забавени и изкривени. Но, когато една желязна маса от два тона лети със сто или стои двайсет километра в час в жилищен район, където всякакви „препятствия“ могат да изскочат по всяко време, как смятате – дали има човешки реакции, които да са достатъчно бързи? А коя е тази кола, която може да намали от сто до нула за няколко метра? Няма такава.

Кръстовището, на което убиха дете онази нощ, е на метри от Министерство на вътрешните работи. Тръпка някаква имат джигитите – да вилнеят под носа на „куките“. Да повторим ли…: „Вчера след протеста един джигит с мръсна газ мина през кръстовището“…?

Чувството за безнаказаност – едно; усещането, че да си „лошо момче“ е готино – две; желанието да блеснеш, а няма с какво – три; тежки комплекси – четири; навик да тероризираш околните, за да си чешеш егото – пет; липсата на контрол – шест; загуба на връзка с реалността – седем; извратено чувство за „забавление“ – осем.

Ако човек с пари си мисли, че може да си плаща глоба след глоба и да си прави каквото си иска, значи е време да започнат да прибират колите на джигитите за джигитстване. Три превишени скорости (с по над 30 км/ч) за година – една година пътуваш с градски транспорт.

Ама все „не решават“. Защото ту се оказва „неправомерно задържане“, ту се оказва „наш човек“, ту „познава някой наш човек“, ту… ту много други подобни. На дежурните са им се качили на главата къде с писани, къде с „неписани“ правила и явно предпочитат да „гледат на другата страна“, вместо да си създават проблеми. За мързелите или корумпираните не говорим сега, не е това темата. Не че не е тема, ама – друг път.

Всичко това, взето заедно, кръстосва улиците и пътищата на България всеки ден и всяка нощ. Прави го в железни машини от по два тона, които могат да развиват високи скорости, да се врязват в стени и – защото имат добри системи за сигурност – водачите да излизат невредими отвътре.

Да се върнем на онова, което казах малко по-горе: ако живеете близо до булевард или по-широка улица, знаете за какво става дума в късните часове и нощно време. Тогава трафикът е намален, улиците започват да им приличат на писти, дори да са трезви, адреналинът ги опиянява, влече ги да се правят на мъже, а по друг начин явно не могат.

За няколкото ми кратки посещения в Лондон преди време видях много неща, но едно не видях – пътни джигити. Там глобяват без да се шегуват. И най-важното – глобяват и депутати, и бизнесмени, и полицаи в почивка, и бедни, и богати – наред; няма „наш човек“. Дори нощно време има много интересен трафик там – лишен от „състезатели“.

За шумовото замърсяване да не говорим сега, не е моментът, макар проблемът да е достатъчно сериозен и да е част от общия терор, на който сме подложени от джигитите – особено нощно време, когато се опитваме да спим, но трябва да слушаме как някой изтърван си избива комплексите.

И се питаме и се чудим „докога?“ Е, не е много труден отговорът на тоя въпрос – докато не започнат да ги спират и глобяват жестоко (или да им взимат колите) ПРЕДИ да убият. Наред, а не избирателно, заобикаляйки „нашите хора“. И, като акумулират две-три глоби за едно и също нарушение – без кола за година. Ама не знам колко дебело трябва да подчертая: БЕЗ ДА ЗАОБИКАЛЯТ „НАШИТЕ ХОРА“.

Какви „способности“ има 18-годишен, взел книжка преди 4 седмици, седнал зад волана на автомобил с 280 конски сили, че да може да овладее двата тона желязо, когато настъпи газта до ламарината, вдигне 150 км/ч за малко над 10 секунди и изведнъж стъпи в дупка или в локва и стане аквапланинг? Или просто се нас*ре, защото току що е разбрал, че да гледа филми и да се прави на мъж не е достатъчно, за да овладее машината си, а баща му – дето е взел колата от него – не е сменял гумите вече девета година и е стъпил на вдървени сликове, а е и със задно предаване…

Но ето къде е „ключът от бараката“ – чувал съм истории за българи, които с отиването си там са си занесли „манталитета“ и са джигитствали няколко пъти. Снимали са ги с камерите, които са на всяка крачка, и глобата им е била пратена по пощата. Глоба в размер на една заплата или нагоре. И не може да се крие и да не я плати, защото го лишават от социални услуги, а и глобите често се взимат директно от заплатата.

Цитат: „Вчера след протеста един джигит с мръсна газ мина през кръстовището. Преди това друг направи обратен на кръстовището. Попитах униформен няма ли да го спрат и глобят. Той ми отговори „Объркал е пътят човекът”, поясни Буенова“… (подробности↓↓↓)